Кръпки по прехода

Кръпки по прехода

Тази книга със сатирични есета изигра ролята на последния акорд в журналистическата ми кариера, въпреки че години преди това бях започнала да се отдалечавам от професията си и да търся нова област за изява, в която да съм по-полезна на хората и по-удовлетворена от себе си в нещата, с които се занимавам.

174863_b

Няколко страници от книгата:

SMS – приспивателно

Пуснахте ли си SMS-а? Не, не сте… Стига бе! Не може да бъде!!! И спите спокойно? Вие не сте хора, вие сте чудовища. И се стискате за лев и двайсе!… А, стига бе, какво ще си купите за лев и двайсе?

Знаете ли колко активни SMS-кампании има? Вероятно не знаете, и аз не знам, вероятно никой не знае, но вече има Единен дарителски номер в България – който за каквото си поиска да набира средства, да се обърне към тях. Не, не искайте да ви кажа условията, нямах сили да ги изчета докрай, а не искам и да ги преразказвам, ще ги намерите, ако ви трябват, ако не ви трябват, забравете…Споменавам го, само за да не си помислите, че SMS-кампаниите са стихийни, емоционални, неорганизирани…
SMS-кампаниите са ежедневен спам, който трием от съзнанието си, всъщност… преди да стигне до съзнанието ни.
Но всички те, SMS-кампаниите, ни казват колко сме лоши, ако не се подадем на манипулацията. И за да ни е чиста съвестта, пускаме своя SMS…
И го пускаме за каузи, които би трябвало да са приоритет на държавата – болни деца, хора, нуждаещи се от скъпоструващи операции в чужбина, опазване на биоразнообразието, та дори и да изкараме Цецо Цветанов като политик на 2009 г. Същият тоя, който пък от своя страна ни призовава за пуснем своя SMS за сираците на полицаите – сякаш сираците на полицаите са по-висша категория сираци от тези на миньорите (примерно).

Страданието на отделни хора в България вече не шокира никого. Симона, Емо, Николай, Анна и още много други са емблема на прехода, на невъзможността държавата ни да се погрижи за своите болни. А още по-гадното е, когато видни наши политици си правят ПР-а на гърба на тези страдащи наши сънародници – все едно деца или възрастни. Да, и за президента ни, за Георги Първанов, иде реч, който си приписва като личен успех, че инициираната от него „Българска Коледа” е събрала до момента 1,5 милиона лева. Това са повече от милион SMS-а , той колко от тях пусна??? И нямаше ли друг държавен механизъм да се помогне на тези болни деца?
И за вътрешния ни министър Цветанов става дума, чиито сираци са по-сираци от другите, и който тия дни е направил култовото изказване: „Гледате клипа, а никой не пуска SMS-и. Колеги, извадете си телефоните и пуснете SMS за децата на загиналите служители в системата на МВР. Както всички знаем, тази кампания стартира през 2001 г. по инициатива на бившия главен секретар на МВР и настоящ премиер на България Бойко Борисов, който…”
Така, де! Е, похвалил си шефа отново, няма да му придиряме, той го прави ежедневно по няколко пъти…

Много от нас обаче се подават на манипулацията и искрено смятат, че помагат, изпращайки SMS-и. Да, част от парите (никой не знае колко) отиват по предназначение. Другата, по-голямата част от събраната сума отива в мобилните оператори, чрез които е пуснат SMS-а и за разходите по техническото осигуряване на кампанията. А както вероятно сте забелязали, с благородната кауза се заемат ключови телевизии, радиа и вестници – за всекиго капва по нещо, болните и нуждаещите се съвсем не са с предимство при разпределението на средствата.
И всички те – организатори, агитатори, посредници – спят спокойно…

А вие се въртите в леглото и сънят не идва, и не идва. Станете, светнете лампата, пуснете един SMS за която решите благородна кауза и ще видите, че този малък жест ще ви подейства като приспивателно…

2009 г.

Пенсионерът живее като непълнолетен, докато чака смъртта…

Четох наскоро коментар за осигуровките на една госпожа счетоводителка. Та тя обясняваше, че ако трябва да се осигуряваме на пълната си заплата, ще вземаме много по-малко пари, затова много хора сами настояват пред работодателите си да ги осигуряват на по-ниска заплата.
Аз, без да съм счетоводител, съм стигнал до същия извод отдавна и въобще не претендирам да ме осигуряват на цялата сума, която вземам. И аз не искам да плащам осигуровки! Тези 100-200 лева ми трябват СЕГА, не искам да отиват в НОИ, защото по сегашната, точковата система, трябва да се пенсионирам на 73 години, а дали ще съм жив дотогава?! Защо ли? Защото ми се губят десетина години стаж заради недобросъвестни работодатели, които са си спестили моите осигуровки. И да не мислите, че вече са в затвора??? – Не са. И май няма шанс някой да им потърси сметка…
Така че ще се пенсионирам по старост на 65 години и ще вземам минимална пенсия. Мерси! Ако съм жив дотогава, колко ли годинки още ще ми остават? – Сметката е проста. Ако се окажа средностатистически българин, според статистиката мъките ми ще продължат само 4 години.

Да поясня за „мъките”, че някои може да се зачудят – пенсионер, какво му е, ще си кажат – яде, спи и седи на пейката пред блока. Да, ама не е точно така. Пенсионирането е повратен момент в живота на всеки човек – първо, минава на здравословно хранене – хляб и кисело мляко, после, отказва цигарите и алкохола, тока и парното му го плащат децата (е, срам го е от тях, но…), по телефона го търсят само те. Пък и съвети започват да му дават – какво да прави и какво не, с грижа за здравето му, разбира се, но…
Започва да ходи по погребения – развлечение, непознато до този момент в живота му. Научава диагнозите на всичките си набори, след време започва да им дава и съвети, защото без да усети се е пристрастил и към здравните предавания по телевизията. Започва да го интересува кой с кого спи от големците, може би… защото той вече с никого не „спи”. Освен че става половин доктор, става и половин юрист, защото децата (уж загрижени!?) му напомнят, че е време да оправи имуществените си отношения.
Е, това не е ли мъка? – да изкараш две висши образования почти, и то – само за лична употреба? Да живееш като непълнолетен, а да чакаш смъртта? Не че ти се умира, но ей така, от чувство за дълг, все повече да започва да ти се струва, че е време да си тръгваш, за да не се пречкаш на младите… Това не е ли мъка?

2009 г.

Как се спасих от дискриминация…
(програма в 4-5 стъпки)

Чувствам се дискриминирана. Аз съм българка, жена на средна възраст, хетеросексуална, пушачка. И по всичките пет признака, от които само един мога сравнително лесно да променя, се чувствам дискриминирана.

Така, както се описах изглеждам съвсем нормална, нали? И не би трябвало да се притеснявам от своята същност, камо ли да се чувствам дискриминирана? Но да не мислите, че съм само аз?! Според последното преброяване между 700 хиляди и 1 милион са жените в България, които отговарят на същите критерии. И всяка една от тях – коя повече, коя по-малко – се чувства отхвърлена поне по един от изброените признаци, или с други думи, чувства се дискриминирана.
Какво можем да направим, за да се чувстваме добре приети в иначе толерантното ни общество? Аз мислих, мислих и го измислих. Предлагам ви следната програма за промяна само в 5 стъпки:

Първа стъпка: Започваме от най-лесното – цигарите.

Още утре отказвам цигарите. В резултат на това изведнъж поумнявам195, оздравявам от всичките си болести, започвам да разнасям естествено благоухание около себе си, постепенно зъбите ми придобиват естествения си снежнобял цвят (какъвто в природата няма, но както и да е…), а кожата ми се подмладява най-малко с 10 години. И най-важното – помирявам се с довчерашните си противници, те ме приемат с разтворени обятия в своята общност, а като бонус се сдобивам с удоволствието да тормозя роднините и приятелите си, които все още остават под влияние на порока.

Втора стъпка: Справяне с възрастта.

Понеже съм изпълнила стъпка №1, вече съм по-здрава и изглеждам по-млада, но това не е достатъчно. Трябва ми и малко силиконец тук и там, масажи, СПА-процедури, маркова козметика, а всичките тези хубавини струват пари. Затова… тегля заем – най-добре от правителствената банка196 и си осигурявам външен вид на 25-годишна девойка, пред която всички врати са отворени – било за професионално развитие, било за изгоден брак с подходящ бизнесмен. Останалото е формалност – фалшифицирането на документи в България има дълга традиция.

Трета стъпка: Промяна на етноса и религията.

Нищо по-лесно от това – на следващото преброяване се пиша туркиня и мюсюлманка, а междувременно дотогава работя върху себе си. И без това нямах възможност официално да стана християнка (такова беше времето…), колко му е да приема исляма, емисари – колкото щеш, особено в смесените райони. Отивам там и след няколко дни се връщам в София като чисто нова мюсюлманка. Ще понауча и езика, има от къде – от новините на турски по БНТ, от емисиите на „Хоризонт” по БНР и не на последно място от любимите на много българи турски сериали. За какво ми е да научавам езика ли? Ами понеже съм спряла цигарите и съм поумняла, вече съм станала и по-далновидна. Така де, днес ще ме агитират за изборите на турски език, утре може това да е официалния език на държавата ни?! Добре е да съм подготвена, а не да се изненадам и да хукна да протестирам на „Орлов мост” като някои лумпени и криминални елементи…

Четвърта стъпка: Смяна на сексуалната ориентация.

Е, ще положа усилия и в тази насока, но знам, че няма да е лесно. Но пък какво ми пречи да демонстрирам хомо-ориентация, някой да не ми е светил какво правя между чаршафите? Може и да опитам, колко му е, няма да ми вадят зъб, я! Но даже и да не ми хареса, аз ще се придържам към моята си версия – че съм една от тях. И така… ще се приобщя към тези мили хора – хомосексуалистите, ще се запозная и с много от посланиците197, въобще… ще вляза в друга среда, където хората поддържат себеподобните, помагат си един на друг във всяко отношение. А не като хетеросексуалните – я ще ти отмъкнат съпруга, я ще те изместят от поста ти, изобщо – във всеки момент можеш да очакваш да ти забият нож в гърба. При нежните души не е така. Те са сплотени. Защото имат един общ враг – хетеросексуалните, които имат наглостта да харесват представители на противоположния пол. Пък и как няма да са сплотени при такава международна подкрепа – и морална, и финансова?!… Надявам се и аз да закача нещичко от тия благинки, та най-после да си оправя положението.

Пета стъпка: Смяната на пола.

Ами тя стана излишна, пък и не си падам много по операциите. След всичките промени, които направих със себе си, за какво ми е да си сменям пола? Нали?! Вече съм млада, хубава туркиня-мюсюлманка, при това лесбийка и непушачка! Какво не ми е наред? Навсякъде ще ме приемат, ако не с разтворени обятия, то поне нормално – от страх да не ги обвинят в нетолерантност към различните. А както знаете, българският народ е много толерантен. Е, има някои неосъзнати елементи, но това са пренебрежимо малки групи кресльовци и лумпени, които още не са разбрали европейските ценности и новия ни път на развитие. Но ще им помогнем да се осъзнаят… И как не? – Цяла Европа и цяла Америка са зад нас и нашата кауза! Че и Турция даже…

2012 г.

Advertisements