Авторски

Стихове от Маруся Берон – Всички права запазени!

Прозрение

Животът ни е къс небе,
видяно между две премигвания.
Животът ни е звук в безкрая,
чието ехо не успяваме да чуем.
Животът ни е кратък миг…
Защо тогава ни се струва вечност
една мъчителна минута,
една нощ самота,
една раздяла,
едно пътуване… към никъде?

Животът ни е лъч, искра –
докато светне… и угасва,
препуска бясно към Смъртта,
докато Вечност във бита се давиме…
Кога ли ще ни стане ясно,
Че кратки гости сме в света,
Докато дойдем … вече заминаваме.

 Болката

Дългият път на разбирането
минава през болката.
Сигурно затова
никой никого не разбира.
Не искаме да ни боли
и просто се разминаваме.

След доста години
започваме да броим разминаванията.
Но вече е късно
и невъзможно
да изпитаме същата болка
за същата любов,
за да се срещнем
и да останеме заедно –
за миг или завинаги…

Всъщност…
струва ли си да бягаме от болката?…

Относителност

Изтръпнали, посоките висят
като въпроси трудноразрешими.
И пак си тръгвам – „за последен път“,
и зная пак,
че никога не мога да си ида.

Тишината
към мен протяга пипалата си,
от бавна самота умирам.
До следващата среща,
оцеляла някак си,
аз ще се върна пак „завинаги“.

 Желание

Искам да бъда човешки щастлива,
нищо че според някои християнски догми
съм грешница.
Искам животът ми да е пълен
и да ме има
във всички нюанси –
от фея до вещица.

Вече не искам да бъда неземно красива,
даже не искам и да съм гениална.
Искам толкова малко –
човешки щастлива,
но без да ми се налага
да бъда
нечовешки нахална.

Молитва

Помолих се на Христос
и на Дева Мария –
аз, атеистката.
Казах им, плачейки –
„Дайте ми тази любов.”

Отзоваха се.
Дадоха.
С тебе съм.

Трудно е.
Невъзможно понякога.
Не се молих за разбирателство,
не допусках,
че сме толкова различни.
Оказа се…
че любовта не е всичко.

Христос и Дева Мария са невинни.
Те си свършиха работата.
Сега сме наред…
ние.

Метаморфоза

Огледах се в очите ти.
И се видях хубава, интересна, забавна…
Ти какво видя в моите? –
Сигурно топлина и домашен уют?…

Нужни си бяхме – неистово…
И не можехме дълго
да сме далече един от друг.

Понякога пак се оглеждам в очите ти.
Още по-често ти настойчиво търсиш моите…
Безнадеждно…
Аз се виждам в очите ти като мебел,
а ти… твърде често се вкочаняваш от студ.