Отхвърленият – от самоизолацията до агресията

(Откъси от лекция-дискусия, проведена на 21.02.2018)

Как отхвърлянето или страхът от отхвърляне влияят върху поведението ни, как твърде често ежедневните ни реакции са продиктувани от стари травми. Защо Отхвърленият има толкова различни лица? – Самотен, незабележим, стеснителен, или готов да помогне на всекиго /и да угоди, ако трябва да бъдем точни/, без да мисли особено за себе си и за собствените си нужди, или пък е агресивен, предизвикателен, неприемащ „НЕ“ за отговор.

Всеки човек е различен и приема, и преживява подобни, а дори и едни и същи събития, различно. Обективната реалност не е критерий, когато става въпрос за емоции, за чувства.

Не обективните факти определят дали дадено събитие е травма, а субективното емоционално преживяване на събитието. Колкото по-изплашен и безпомощен се чувства индивидът, толкова е по-вероятно да бъде травмиран от даденото събитие.

Как ще бъде преживяна или НЕпреживяна травмата зависи от много фактори и особености на характера на травмирания, но най-вече от неговите стратегии за справяне. 

…..

Много от тези, които са преживели травма на отхвърляне стават работохолици, перфекционисти, свръхотговорни  хора. Само по себе си това не е лошо, но когато се мине една граница, започва да става опасно за здравето им – не само психическото, но и физическото. И защо е всичко това, всичките тези неимоверни усилия и свръх самоконтрол? – Защото те имат нужда да се доказват пред себе си и пред света, че значат нещо, че са достойни за уважение, че са качествени хора, че имат способности и таланти, които заслужават внимание. Да доказват на тези, които някога са ги обидили, отхвърлили или изоставили, че ТЕ, „значимите други“, както казваме в психотерапията, са сгрешили в преценката си за тях. Тези хора може отдавна да ги няма (примерно родителите на един 50-годишен човек), но отхвърленият продължава да се доказва И пред тях – в своите мислени разговори, във фантазиите си, какво биха казали ТЕ за днешния му успех.

Това в гещалт терапията наричаме опит да се затвори недовършения гещалт. Повтарящите се ситуации в живота на човек с травмата на отхвърления са породени от същия стремеж – да се постигне някакъв завършек на недовършената ситуация. Затова той намира за партньори хора, които приличат на някогашните „значими други“ в живота му, за да се опита отново да разреши конфликта, недоразумението или … каквото и да е останало недовършено… по по-приемлив и безболезнен начин. Той не го прави нарочно, напротив, с целия капацитет на разума си индивидът с травма на отхвърляне се стреми да го избегне, но… несъзнателно търси и привлича подобни партньори.

…..

Трябва да уточним, че не всяко действие от страна на „значимите други“, преживяно като отхвърляне, е било отхвърляне. Но независимо дали е било реално или не, за индивида е по-важно усещането за отхвърляне. Болката, когато се чувстваш отхвърлен е реална и създава травмата.

Според редица автори, връзката между майка и дете започва още от зачеването. Вътрешноутробното развитие на детето е свързаност с майката не само чрез тъкани и клетки, но и емоционално. Раждането на детето се преживява от него като травма и отделянето от майката му се отразява силно – различните отделения, престоя в ковьоз. Преживяванията на новороденото при отделянето от майката непосредствено след раждането имат своите последици. Затова едно изоставено след раждането си дете (или отделено за дълго време по различни причини) преживява раздялата с майката толкова мъчително, че често пъти е сравнявано с унищожение, със смъртта като вече преживяна по един по-друг, особен, но осезаем начин.  Защото, независимо че детето е малко и не помни, то е било там в момента на изоставянето, то преживява това отделяне. Тялото помни. В гещалт терапията често работим през тялото, особено за отработване на травми от предвербалния период, т.е. преди детето да е проговорило и да има понятия за различните състояния и чувства.

…..

Има много причини, поради които родителят може да “отхвърли” своето бебе – ако то е нежелано, ако не е от очаквания пол, ако родителят поради някаква причина не може да бъде емоционално на разположение на детето – тук се включват и различните болести, които могат да извадят възрастния за дълго от строя и да му попречат да бъде пълноценен във връзката си с детето. Когато има лоши отношения в семейството, скандали с партньора, алкохолизъм или други зависимости, когато родителят е  загубил близък човек и още се възстановява от загубата и т.н. Според някои изследвания бебето може да се чувства отхвърлено, дори ако родителят от същия пол не е бил добре приеман в собственото си семейство или от рода на другия партньор.

…..

Една от най- важните цели на психотерапията като цяло, и на гещалт психотерапията в частност, е да се помогне на клиента да премине от опора на средата към опора на собствените сили. Защото ако индивидът не достигне това ниво на развитие, той вместо да се опитва да задоволява потребностите си и да поема отговорността за неуспехите си, е склонен да обвинява обкръжението си, събитията и ситуациите в живота си, лошата съдба, другите, които някога са му причинили болка (или дори продължават да я причиняват и сега).

Защото, както вече споменах, не обективните факти определят дали дадено събитие е травма, а субективното емоционално преживяване на събитието. Просто трябва да се научим да приемаме нещата такива, каквито са, и да ги изживяваме докрай – ако са добри, да се радваме, ако са лоши, да тъгуваме и да се гневим. Но… да не оставяме в себе си недовършени гещалти.

Маруся Берон

Advertisements

Коментари са забранени.