Не понасям критика!

Защо е толкова трудно да останем спокойни, когато ни критикуват? Защо и най-дребната забележка може да срине самочувствието ни и да се самобичуваме емоционално дни наред? Или пък да ни докара до ярост, в която сме готови да смачкаме критикуващия ни, даже и физически, не само вербално?

В основата на бурната ни реакция спрямо критиката е, че я възприемаме като атака спрямо образа, който сме изградили за себе си през годините съзнателен живот. Дали е добър, или лош този образ, няма никакво значение, ние се хвърляме да се защитаваме  – всеки по своя си начин. Някои ще се отдръпнат и ще страдат мълчаливо, други ще се борят със зъби и нокти да докажат правотата си и да отхвърлят критиката.

Нашата самооценка, нашата представа за себе си, зависи до голяма степен от реакциите на хората около нас – положителни или отрицателни, те ни помагат да изградим себе си като личности. Защото, представете си, че сте сам/а, че сте единственият човек на тази Земя – тогава какъв сте? – Добър или лош? Умен или глупав? Красив или грозен? Мисля, че не е лесно да се отговори на този хипотетичен въпрос.

Но да оставим философията настрана и да преминем към практиката.

Какво се опитва да направи критикуващият?

  • Да ни посочи наша грешка
  • Да ни каже, че не сме достатъчно информирани по даден въпрос
  • Да ни покаже, че не одобрява наш навик, поведение, възгледи
  • Да изрази недоволство от наше действие или бездействие
  • Да ни помогне да се коригираме

Какво се случва с нас, когато някой ни критикува, какво чуваме в критиката?

  • Аз пак сбърках
  • Пак се оказах неподготвен
  • Той не ме харесва и иска да ме унижи
  • Той ми показва надмощие
  • Непрекъснато правя нещата, не както трябва

Списъкът може да бъде безкраен, особено когато не умеем да понасяме спокойно критиката, когато не успяваме да видим в нея градивното, положителното, когато автоматичната ни реакция е да се защитаваме.

Когато ние самите сме силно самокритични, външната критика може да изиграе ролята на искрата, от която да лумне пожар от емоции. Силно самокритичните хора никога не са доволни от себе си, те преследват съвършенството, дори най-големите им успехи и най-искреното признание за постиженията и личността им не може да засити глада им за „още“, „по-„ и „най-„. Перфекционистите сякаш искат да оборят старата истина, че „съвършени хора няма“.

Понякога самокритичността говори с гласа на майка ви или на баща ви, или на строгия учител, които искат още, и по-добри, постижения от вас, които никога не са доволни дотолкова, че да ви похвалят. А детето във вас се гърчи в недоумение, какво още трябва да направи, за да бъде прието, оценено положително, за да може да се зарадва на поредния си успех и без напрежение и страх от провал да се подготви за следващата си задача.

На другия полюс са хората с ниско самочувствие – тези, на които родителско-учителските забележки и изисквания не са подействали мотивиращо. Те още от малки са приели, че са „глупави, непохватни, недобре справящи се с житейските ситуации, неадекватни в реакциите си“. Дори и след време, когато са заели достойно мястото си в обществото, една критична дума може да ги превърне в плахо, несигурно дете. Или да предизвика яростна самозащита, каквато нито критикуващият, нито някой случаен свидетел на критиката би могъл да предположи.

На какво се дължат бурните емоционални реакции (показани и непоказани) на критиката? Най-общо казано, на погрешни автоматични мисли. В психологията те са познати и като умствени грешки или когнитивни изкривявания. Такива са генерализирането (когато си сбъркал в нещо, да си помислиш „Аз съм пълен провал, нищо не правя, както трябва!“), модел на мислене „Всичко или нищо/черно или бяло“, етикетиране („Аз съм глупав, некадърен!“), четене на мисли, негативни предсказания и др.

Как да се справим със страха от критика?

  • Научете се да идентифицирате автоматичните си отрицателни мисли (най-добре е първоначално да си ги записвате) и след време се опитайте да ги замените с по-разумни и логични
  • Не реагирайте емоционално, когато ви критикуват
  • Помислете дали критиката е основателна или не
  • Ако е основателна, признайте грешката си (това в никакъв случай не означава, че сте „пълен провал“, а и много рядко има непоправими грешки)
  • Ако критиката не е основателна, според вас, намерете логични аргументи, с които да защитите позицията си
  • Ако решите да спорите с критика, придържайте се към предмета на спора, в никакъв случай не използвайте лични нападки и обиди

Приемете, че има много въпроси, дори цели области от живота, по които вашата гледна точка ще е различна от тази на вашите роднини, приятели, интимни или бизнес партньори. Ще се налага да спорите, да се критикувате взаимно, да си изяснявате и да отстоявате позиции и гледни точки. Това не ви прави лоши хора. И не би трябвало да предизвиква буря от отрицателни емоции.

Маруся Берон

За консултации и индивидуални сесии можете да се свържете с мен и чрез формата за обратна връзка.

Реклами

Коментарите са изключени.