Как да опазим личните си граници?

В днешния пренаселен и забързан свят е трудно да опазим границите си – и физическите, и психическите. И докато за физическите сме горе-долу наясно – не ни е приятно, ако някой застане твърде близо до нас, ако някой ни бутне или настъпи в трамвая, знаем, че са нарушени границите ни и реагираме по съответния начин, с психическите граници въпросът е по-сложен.

Какво е предназначението на границата? – Основното й предназначение е да ни отдели от другите и да ни обособи като самостоятелна независима личност. Какво включват стабилните лични граници?

  • Да отстояваме своите мнения и убеждения,
  • Да постъпваме според собствените си нагласи и желания, без да се интересуваме какво ще кажат или ще си помислят другите,
  • Да можем да отказваме, без да се чувстваме виновни или да се страхуваме, че отказът може да застраши отношенията ни с някого,
  • Да можем да понесем  отказът от страна на другите, без да ги обвиняваме в незаинтересованост или жестокост, а да приемем /колкото и да не ни е приятно/, че те не са длъжни да изпълняват всичките ни молби и желания,
  • Да носим отговорността за действията си, без да се оправдаваме /пред другите и пред себе си/ с външни обстоятелства, лош късмет или чужди грешки,
  • Да НЕ носим отговорност за действията и емоциите на другите.

Размитите и неясни граници означават точно обратното – повече сме загрижени за мнението на другите за нас, отколкото за собствените си желания, принципи и разбирания за живота. Чувстваме се виновни, когато отказваме, а по-често се съгласяваме, вместо да откажем, насилвайки себе си и заемайки се с непосилни или неприятни задачи.

Кога се формират границите?

Процесът на емоционалното отделяне на детето от родителите  започва във възрастта между 1 и 3 години и продължава по един или друг начин през целия живот.

Физическото израстване в ранните години на детето преминава през изключително важни за развитието етапи. Редица изследвания на развитието на психиката сочат, че до 5 години детето се смята за всесилно  /омнипотентно/. То смята, че може да има всичко, което пожелае, че всички са длъжни да изпълняват всичките му желания, че светът се върти около него. На тази възраст детето няма граници и ролята на родителите е да му помогнат да ги изгради. Да го научат как да живее и да се приспособява към средата така, че да е добре и за него, и за околните. Да го научат, че другите не са длъжни нито да го  харесват, нито да го обичат, а още по-малко да изпълняват всичките му прищявки, или да живеят живота си по неговите правила? Да го научат, че не притежава другите, нито те него? Че всеки има право на собствен избор дали да удовлетворява желанията му или не. Малкият човек има за задача да се научи да разграничава себе си от другите, да разбира и приема тяхната различност,  да започне да се отстоява и да поставя граници, но и да уважава границите на останалите. В този период се изграждат моделите на взаимоотношения, които то ще носи цял живот със себе си и ще възпроизвежда във всички свои близки връзки. Отделянето е задача на родителите, която децата често посрещат с неудоволствие, гняв и усещане да загуба. Всички ограничения и разумни забрани обаче формират границите при детето.

Късно ли е сега,

вече като възрастни, да изградим своите граници, ако моментът за формирането им е пропуснат в детството ни?

Можем, стига да се откажем от твърде удобната фраза „Аз съм си такъв/такава.“, която ни пречи да повярваме, че можем да се променяме, стига да поискаме.

Като начало се опитайте да установите в кои случаи другите нарушават вашите граници и в кои ситуации вие нарушавате границите на другите.

Когато са нарушени вашите граници, вие неизменно чувствате дискомфорт на телесно и/или емоционално ниво, понякога изпитвате гняв към нарушителя, в други случаи се усещате като жертва.

Когато вие нарушавате нечии граници следва отдръпване от страна на другия – физическо или емоционално. Ако той има стабилни граници, може да последва разреждане или прекъсване на контактите, а вие да се чудите с какво сте го обидили и защо ви се сърди. Е, може и да ви го каже в прав текст, но това се случва твърде рядко.

Опазването на личните ни граници не означава тотален отказ от взаимодействие с другите. То е по-скоро баланс в даването и получаването, равностойно зачитане на собствените и на чуждите нужди, приемане на различията като нещо естествено.

Маруся Берон

За консултации и индивидуални сесии можете да се свържете с мен и чрез формата за обратна връзка.

Реклами

Коментарите са изключени.