Какво получаваме, когато даваме?

Какво получаваме, когато даваме? Отговорите могат да бъдат безброй, в зависимост от нагласата, с която даваме. Даваме и материални неща, и емоции, внимание, съпричастност. И съответно получаваме същите блага от другите. Понякога се чувстваме удовлетворени, а понякога се чувстваме ощетени, т.е. струва ни се, че балансът е нарушен. Този прост процес – даване и получаване – понякога става доста проблематичен и зареден с противоречиви чувства. Невинаги даваме безкористно и невинаги се чувстваме комфортно, когато получаваме. Всичко е въпрос на нагласа, възпитание, самооценка, убеждения и очаквания.

Даващите

Когато даваме, ние се поставяме по-високо от този, на когото даваме. Неслучайно има поговорка „Не прави непоискано добро“. Когато помагаме, без да е поискана помощта ни, ние сякаш казваме на човека отсреща, че той не може да се справи сам, че няма необходимите качества, че не е способен да направи дадено нещо. И много често се чудим, че той реагира с неприязън и отхвърляне на помощта. Защото ние напълно съзнателно искаме да му помогнем, но на подсъзнателно ниво посланието ни е „Ти не можеш…“ В същото време, когато помагаме, ние се чувстваме добри, благородни, способни, ценни хора и казано метафорично – сякаш се извисяваме над другия.

А когато някой ни помоли за нещо, той ВЕЧЕ се е поставил в по-слаба позиция. Може би затова на много хора им е трудно да поискат помощ, защото усещат това като признание, че не могат да се справят с дадена задача. А усещането, че си слаб или неспособен не е приятно усещане. Добре е да откажем ясно и без двусмислени недомлъвки, ако не можем да дадем поисканото, а ако можем да дадем, да го направим без демонстриране на превъзходство – другият и без това се чувства в неизгодна позиция.

Физически позициите могат да бъдат илюстрирани с един прост, макар и краен, пример:

Забелязали сте навярно, че просякът седи силно наведен и направо на улицата. Сега си представете, че той седи на високо столче – като тези в баровете. Как мислите, ще може ли да изпроси нещо, ако даващите трябва да го гледат отдолу нагоре или най-малкото той да е на тяхното ниво? Вие лично бихте ли му дали нещо?

Получаващите

Разбира се, има и друга категория хора, които никога не поемат инициатива. Характерно за тях е „Не мога, не знам“, те винаги се нуждаят от помощ. Това е така наречената заучена безпомощност и главно родителите са виновни за формирането й. Когато малкото дете иска да направи нещо самостоятелно, а майка му вижда, че то не е по силите му (напр. 3-годишно дете иска да измие чиниите), тя не го оставя дори да опита, казва му „Недей, че ще вземеш да изпуснеш някоя чиния и да се порежеш, аз ще го направя.“ Детето обаче чува посланието „Ти не можеш.“ Така се случва и с много други задачи, а докато израства с подобни послания у него се затвърждава усещането, че е по-добре да не поема инициатива, за да не сгреши, че всяко ново нещо крие опасности, че има кой да свърши всяка една задача и не е задължително да поема отговорност. В краен случай (ако се налага все пак нещо да свърши) такъв човек ще поиска помощ и така ще раздели отговорността с другия, защото цялата отговорност за действията му за него е твърде тежка, струва му се, че не може да я понесе.

Има и такива, които са свикнали само да получават, без да дават, сякаш всички са им длъжни. Хората около тях обаче бързо усещат нарушения баланс и престават да откликват на техните искания. Тогава свикналият да получава се срива, чувства се ощетен и предаден.

Друг аспект на процеса „Даване и получаване“ е

стремежът ни за изравняване.

Чувстваме се длъжни да върнем услугата и то в точния размер, иначе се чувстваме некомфортно. Например – приятелски семейства си ходят на гости. Понякога е твърде уморително да се водят спорове от рода на „Миналия път бяхме у вас, сега вие ще ни дойдете на гости.“, но пък често се случва. Разбира се, че трябва да има баланс, но когато изчисляваме даденото и полученото до най-малката подробност, тогава вече имаме проблем. А често това „изчисляване“ води до това да не смеем да поискаме, защото не сме сигурни, че можем да върнем полученото (помощта, услугата, подаръка) в точния размер.

Не е възможно в една статия да бъдат изчерпани всички аспекти на процеса, но си мисля, че най-здравото поведение в процеса на „Даване и получаване“ е да даваме без да мислим дали ще получим нещо в замяна, а когато получаваме, да не си вгорчаваме радостта от жеста към нас с мисли как да се отблагодарим и да чувстваме връщането на жеста като задължение. Защото неизречените очаквания за бъдещи „компенсации“ спъват процеса на „Даване и получаване“ .

Маруся Берон

За консултации и индивидуални сесии можете да се свържете с мен и чрез формата за обратна връзка.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.