ПАНИКА

Думата „Паника“ идва от старогръцката митология. Когато бог Пан свирел пронизително, всички се изпокривали в миша дупка и треперели от страх. Паниката, според Уикипедия, е психологическо състояние на внезапен страх, предизвикан от реална или въображаема заплаха, който надделява над трезвата мисъл.

В нашия технологичен век, когато всички сме в ръцете със смартфони, ролята на пронизителния звук, който ни плаши, се изпълнява от медиите. И да не искаш да четеш за коронавируса, новините ти изскачат на екрана. Пък и всички вече говорят за това – в магазина, в трамвая, във Фейсбук, не си глух, а и напрежението се усеща във въздуха. Ако още не си се паникьосал напълно, най-малкото си станал по-наблюдателен – оглеждаш се за кашлящи и кихащи в транспорта и на работното си място. Подобрил си хигиената си – миеш си ръцете през половин час. Казваш си „Няма страшно“, но за всеки случай попълваш хранителните си запаси и тези от лекарствени и дезинфекциращи средства.

Паниката е налице, колкото и да я отричаме пред себе си и пред другите. В една или друга степен всички се страхуваме, всички сме нащрек. А това означава излишества адреналин и кортизол в организма ни, които не ни помагат, напротив – пречат на нормалното ни функциониране.

Нужно ли ни е това? – Не мисля. Но по навик живеем повече в миналото или в бъдещето, отколкото да се съсредоточим в случващото се тук и сега. Манипулацията е в ход. Информацията, която ни се поднася ежедневно от два месеца насам, дори и да няма за цел да ни манипулира, прави точно това. Въздейства се на базовия ни инстинкт – този за самосъхранение. Всичко друго остава на заден план – задачата да оцелеем е най-важната. Променя се неусетно мисленето ни, поведението ни. И колкото по-неясна е заплахата, толкова по-голям е страхът ни.

Но даваме ли си сметка, че това е страхът от бъдещето, което няма как да предвидим с точност, а още по-малко да предотвратим. Въображаем страх, който контролира мислите и поведението ни. Страх в аванс… от нещо, което може да ни се случи, но може и да не ни се случи. „Тук и сега“ остават на заден план, отлагаме ги за по-добри времена, сега е важно да се подготвим за „утре“. Не ви ли се струва нелепо?

Маруся Берон