С думичката „НЕ!“ определяме и отстояваме границите си

Много често в терапията работим за определяне и заздравяване на личните граници, за тяхното разпознаване и като цяло – как да се научим да ги усещаме и отстояваме. При всеки човек границите са различно пропускливи, твърди или гъвкави, широки или тесни, осъзнати или не. Общото е, че винаги усещаме, когато някой нарушава границите ни, а усещането е за дискомфорт, усещането е за натиск и/или за липса на съобразяване с нашата личност. Най-често емоционалният отговор е раздразнение, а когато нарушението е твърде грубо, може да предизвика и гняв.

И докато физическите граници са видими и по-лесно определими, с психичните нещата стоят по-различно. Нека разгледаме най-честите нарушения на границите ни.

Нарушения на физически ни граници:

Когато някой застава твърде близо до нас,
Когато някой ни докосва, без да има разрешение за това,
Когато ни удря,
Когато говори твърде силно или ни крещи,
Когато пречи на свободното ни движение.

Нарушения на психическите ни граници:

Когато някой иска от нас нещо, което не можем или не искаме да му дадем,
Когато някой се опитва да ни командва, да ни направлява, да ни казва какво да правим и какво – не,
Когато използва наши вещи, без да ги е поискал и да сме му разрешили да ги ползва,
Когато ни прекъсва грубо, отказвайки да ни изслуша,
Когато закъснява или не идва на срещата ни, без да ни предупреди и да изтъкне каквато и да е причина,
Когато споделя тайните ни с други хора.

Как да отстояваме границите си?

Най-силното оръжие е да се научим да казваме „НЕ!“. Когато някой поиска нещо от нас, добре е първо да си помислим дали имаме възможност да му го дадем, дали няма да ни коства прекалено много усилия, които не сме готови да положим и най-важното – дали искаме да направим даденото нещо за искащия. На много от нас им е трудно да казват „НЕ!“, защото автоматично се включват различни „съображения“ – дали няма да ни отхвърлят, да спрат да ни харесват, дали отказът ни няма да повлияе отрицателно на отношенията ни (защо да си разваляме приятелството?!), дали другият няма да ни помисли за безсърдечен егоист и др.

Няколко примера

Приятелката ви иска да идете на кино, но вие предпочитате да си останете вкъщи,
Колега ви моли да поемете неговата смяна, но това означава да изкарате две смени една след друга без почивка,
Шефът ви възлага спешна задача, която е извън преките ви задължения, които и без това не са малко и трудно успявате да спазвате сроковете на собствените си работни задачи,
Партньорът ви настоява да правите секс, а вие не сте в настроение, уморени сте или тревожни от някакви лични проблеми.

Как да им откажете, какво ще си помислят за вас, какви ще са последствията от отказа ви?

Много често, за да избегнем тези колебания и размисли, ние казваме „ДА“ вместо „НЕ“ и попадаме в капана на друг не по-малко тревожен мисловен кръг – „Защо се съгласих, като няма да успея да се справя? Защо все аз трябва да спасявам положението? Защо го правя, след като не искам, не ми е приятно? Защо никой не се съобразява с мен – аз нямам ли мои лични ангажименти, мои лични желания?“

Имате, разбира се, но не сте ги заявили, не си позволявате да поискате зачитането им от другите, не сте казали ясно какво ви харесва и какво – не. Напротив – вие сте „спешната помощ“, „пожарната команда“, „на вас може да се разчита“, но… плащате висока цена.

Вие си отговорете на въпроса „Дали си струва?“

Маруся Берон

За консултации и индивидуални сесии можете да се свържете с мен и чрез формата за обратна връзка.