За смисъла на живота…

В. И., 26-годишна

Не е истина в какво се превърна животът ни… в един гол инстинкт за оцеляване. Да имаш какво да сложиш в устата си и с какво да се забършеш от другата страна. Боже, като гледам родителите ми как са се запасили, къщата се задръсти с какво ли не, сякаш държат, ако дойде Апокалипсиса, те непременно да са сред оцелелите… Ако това е смисълът на живота, много тъжно…

Вече мога да работя, свършиха ограниченията, но от ден на ден все по-трудно ходя на работа. И не само защото свикнах да спя до късно, а защото нещо ми се губи смисъла. Да, заработвам заплатата си. Не че няма да е по-малка от месеците преди заради почти нулевия оборот, но пък е нещо, има и по-зле от мен. Клиентите ще се върнат, пак ще има нужда от работата ми, родителите ми ще си изразходват запасите и пак ще почнат, надявам се, да пазаруват само най-необходимото за няколко дни, но няма да е същото.

Аз съм само на 26 години. Така ли ще мине животът ми – в страх за здравето и за оцеляването? Кога ще мога да пътувам, да живея, да се срещам с приятели? Никой не знае, всеки се е свил, изчаква, не смее да те прегърне както преди, а пътуванията все още са проблематични, освен че няма много пари за тях…

Не задавам въпрос, просто се чудя дали аз нещо съм се бъгнала с тия  размисли за смисъла на живота или има и други като мен.

Отговор:

Размислите за смисъла на живота се случват точно в тази възраст – между 20 и 30 години, не сте се „бъгнала“. Просто при вас се случва по по-трудния начин – заради обстоятелствата, които накараха всички ни да преосмислим приоритетите си.  Животът има смисъл заради всичките ни стремежи и постижения, не само заради инстинкта ни за оцеляване. Просто известно време ще сме объркани. И не трябва да го отричаме и да се правим, че нищо не се е случило. Трябва да го изживеем това объркване. Струва ми се, че при Вас има известни симптоми на депресивност, които, надявам се, с нормализирането на ситуацията в страната ще изчезнат. Но ако се задълбочат, потърсете специализирана помощ.