Приятелката ми ме напусна

ВЪПРОС на Н.А. от Пловдив:

Приятелката ми ме напусна. Повече от три години живяхме заедно, вече си мислех, че сме семейство. Един ден тя си събра багажа, остави ми бележка „Благодаря за хубавите моменти заедно, но реших да продължа живота си без теб.“. Още не мога да се опомня, вече месец. Питам се и не намирам отговор „Какво не направих както трябва? Дали съм я обидил с нещо? Друг ли, по-привлекателен за нея, се е появил? Опитах се да получа обяснение, но тя беше още по-лаконична. Каза само, че връзката ни се е изчерпала и след това спря да вдига телефона си.

Наистина не разбирам какво се промени и защо тя реши, че връзката ни е изчерпана.

ОТГОВОР:

В живота се случва и това – връзките да се изчерпват. Неприятно е, когато само единият от партньорите има това усещане, докато за другия всичко е наред. Има хора, които се развеждат по тази причина и травмата е несравнимо по-тежка, отколкото когато още не се е стигнало до брак. Не си вкарвайте в главата мисли за пропуски и грешки, не затъвайте в чувство за вина, ще си навредите. Още повече, приятелката Ви не Ви упреква за нищо, не се самообвинявайте и Вие. Причината за раздялата ви вероятно се крие в различните ви очаквания за връзката. В терапията често говорим за „неизречените договори“, а това е масово явление при двойките. Става дума за това, че всеки тръгва във връзката със своите очаквания и изисквания, но не ги казва предварително, смятайки, че те се подразбират. Другият обаче не чете мисли, той има своите очаквания и изисквания. Ако не се говори за тези неща – какво сме склонни да приемем от особеностите на другия, с какво категорично няма да се примирим, другият няма как да разбере с какво ни дразни или наранява, кое от поведението си да тушира, кое да засили. След първоначалната еуфория, когато харесваме всичко в партньора си, във връзката настъпва по-спокоен период, в който на преден план излизат онези „дребни камъчета“, които могат да я провалят. Затова е добре още в началото на съжителството да се уточнят тези неща – кой какво харесва, от какво се дразни, как си представя живота с другия, как ще се разпределят задълженията в домакинството, общ бюджет ли ще имат двамата или не, колко близо до двойката ще бъдат допуснати приятелите и роднините на всеки един от тях.

А на Вас пожелавам да приемете случилото се като ценен житейски урок и да продължите напред без чувство на вина и самообвинения. И да си дадете ясна сметка дали точно приятелката Ви липсва, или рутината на ежедневието, която сте създали заедно през последните три години.