Колко пъти сте чували тази реплика, когато някой ви е наранил и вместо да се извини, казва „Пошегувах се… Ей, ти не разбираш от майтап.“ Не питам как се чувствате, знам – объркани, а понякога може би наистина се питате дали всичко е наред с чувството ви за хумор. А тези „шегаджии“ след време пак ви нараняват по същата тема и вие пак се питате – този път, дали ясно сте изразили недоволството си от коментара им предишния път и дали „шегата“ не е съвсем точно прицелена във вашите слаби места. За съжаление, това го правят най-близките ни хора – приятел, съпруг, родител, деца. Тези, които ни познават най-добре и знаят от какво ще ни заболи.
С какво не бива да се шегуваме?
Старите хора са казали „В къщата на обесения не се говори за въже.“. В най-общ смисъл „обесеният“ са нашите травми, комплекси, притеснения или случки в миналото, от които ни боли, от които се срамуваме и такива, които бихме желали да забравим. Хората, които имат здрава емоционалност и поне наченки на емпатия не се шегуват с:
- Теглото на партньора или роднината;
- Ръста на партньора или роднината;
- Говорния или двигателния му дефект;
- Пола му (както и да се определя той);
- Вярванията и убежденията му;
- С травматични моменти от живота му;
- И всичко, което се сетите, че може да предизвика неприятни емоции у обекта на „шегата“.
Ако вие сте обектът на нараняващите шеги…
На първо място, покажете ясно кои шеги ви нараняват или иначе казано, заявете ясно границите си и ги отстоявайте постоянно. Има хора, които трудно усещат коя шега е уместна и коя – не, но един средно интелигентен „шегаджия“, след няколко напомняния ще усети с какво може и с какво не може да се шегува. Ако не усеща (а по-вероятно – не желае да се съобрази с вашата чувствителност по дадена тема), спокойно го запишете в графата на манипулаторите. Защото той е точно такъв – безчувствен манипулатор, който има влияние над вас, карайки ви да се чувствате зле, дефектен, излагайки ви пред други хора, за да ви накара да си мислите, че въпреки „дефектите“ ви той е единственият, който ви обича и приема. Все едно дали е партньор, приятел, родител или дете.
Най-близкото до ума решение е да избягате, да се отдалечите от злонамерения шегаджия, но понякога това не е толкова лесно и просто. И е загуба на време да се опитвате Него да го промените, защото поведението му обикновено е защитен механизъм срещу Неговите си страхове и травми. Замислете се кои са темите, по които не търпите нито критика, нито шега и потърсете професионална помощ. За да преработите вашите страхове, съмнения, травми, неувереност в дадени области. И по този начин да изключите „горещите бутони“, с които „шегаджията“ така умело си играе. Когато следващия път натисне някой от тях и „бутонът“ не проработи, той, а не вие, ще се почувства зле, че шегата му е увиснала във въздуха, без да ви докосне.
Маруся Берон
В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУМИТЕ 