Грешните уроци, които научават емоционално пренебрегваните деца

Да пораснеш в дом, в който властва емоционално пренебрежение, взима своя дан. Когато си дете и никой не забелязва как се чувстваш или от какво имаш нужда, всъщност се учиш от скритите послания, които никой никога не казва директно, но които неминуемо ще ръководят живота ти в бъдеще.

Мълчаливи, ненарочни, обикновено невидими, тези послания пускат дълбоки корени. Докато минаваш през юношеството, те подкопават самочувствието и самопознанието, което би трябвало да изграждаш. Вече възрастен, те ти пречат да вземаш правилните решения. Когато създаваш отношения и се влюбиш, те ти пречат да се цениш високо. Когато имаш деца, тези послания ти тежат и оставят в теб объркване какво пропускаш и защо.

Единственият начин да намалиш въздействието на такива послания върху себе си е да осъзнаеш, че те са факт, да разбереш как са се вкоренили в съзнанието ти, да направиш съзнателен избор да спреш да им позволяваш да те спират и съсипват самочувствието и самооценката ти.

Защо бягаме от силните емоции?- Защото така трябва! – Наистина ли?

Ето част от грешните уроци, които научават  емоционално пренебрегваните деца:

1. Не е хубаво да си твърде щастлив или твърде тъжен.

В природата на децата е да изживяват дълбоко всичко. Възторжени в един момент, изнервени в следващия – имали сте нужда някой да ви научи как да разбирате и овладявате емоциите си. Вместо това обаче сте научили скритото послание, че сте твърде емоционални. Погрешният урок, който сте научили, е да потискате и подценявате чувствата си, а не как да се справяте с тях.

2. Твърде чувствителни сте.

Децата се разстройват по всякакви причини. Нормално и естествено е да сте се чувствали ядосани, когато сте наранени. Имали сте нужда гневът ви да бъде успокоен от любящ родител по начин, който да ви научи как да се успокоявате сами в бъдеще. Посланието, което сте получили обаче е, че чувствата са слабост. Погрешният урок, който сте научили, е да съдите себе си за това, че изпитвате такива чувства.

3. Чувствата и желанията ти са незначителни и маловажни.

Когато сте били дете, сте имали нужди, също като всички деца. Изпитвали сте неща, които за вас са били важни, смятали сте някои неща за хубави, а други – за лоши. Трябвало е някой да забележи това, да ви попита от какво имате нужда или какво искате, за да знаете, че имате значение, че сте човек и личност. Когато никой не ви е попитал, погрешният урок, който сте научили, е че сте маловажен и незначителен човек.

4. Да се обсъжда даден проблем ще натовари другите хора.

Всеки расте и се сблъсква с проблеми в училище, с роднини и приятели. Имали сте нужда да знаете, че можете да говорите за това с родител, но вместо това сте разбрали, че по някаква причина той не иска или не може да се занимава с вашите проблеми. Погрешният урок, който се е вкоренил в съзнанието ви е, че другите хора не могат да се занимават с вашите проблеми и че е най-добре да се оправяте сами.

5. Плачът е слабост.

Всички хора плачат, понякога и без причина. Плачът е начин човек да се освободи и да обработи емоциите си. Като дете сигурно сте плакали, може би по-често от сега. Имали сте нужда да знаете, че това е ОК. Вместо това обаче, семейството ви не е знаело, че имате причина да плачете и са игнорирали сълзите ви или са ви засрамили за това, че плачете. Вероятно те самите никога не пускат сълза. Погрешният урок, който сте научили е, че плаченето е отрицателно и трябва да се избягва, а когато е невъзможно – да се случва насаме и тайно.

6. Другите ще ви се смеят и ще ви съдят, ако показвате чувствата си.

Подигравали ли са ви се като малки, защото сте показвали чувствата си? Такова отношение се вдълбава много дълбоко, особено в съзнанието на момчетата – „момчетата не плачат!, „крий си чувствата от другите“, „не показвай какво ти е“, „хората няма да те харесват, ако си толкова емоционален/на“. Всичко това са погрешни уроци, които научаваме, наред със страха, че ако покажем чувствата си, някой ще се „възползва“ от тях.

7. Гневът е негативна емоция и трябва да се избягва.

Всяко дете се гневи и ядосва и това е част от естественият ход на нещата. Децата имат нужда някой да им помогне да назоват, разберат и овладеят яда си. Вместо това може би вашия детски гняв е бил смачкан и потиснат от раздразнението на друг човек. Може би дори са ви наказали заради това, че сте се ядосали. Погрешният урок, който сте научили е, че гневът е лошо чувство и трябва да се потиска.

8. Да разчиташ на някой друг означава да се разочароваш.

Децата имат нужда от помощ и това е факт. Както и възрастните. Детето има нужда от напътствия, подкрепа, съвети и помощ. Но като дете сте виждали, че на родителите ви не им е до това. Нямали са време, или най-често търпение, или са смятали, че ги занимавате с глупости. Това, което сте запомнили, е погрешният урок, че човек най-добре да не търси помощ, защото сам ще се оправи най-добре и няма да го разочароват.

9. На другите не им пука какво мислите.

Като дете сигурно сте имали милиони въпроси за света около вас. Докато сте пораснали, сигурно е имало безкрайно много неща, които сте искали да попитате или да споделите. Да се говори обаче на абстрактни теми извън злободневието и битовите теми от членовете на семейството ви е считано за „загубено време“ и никой не ви е слушал. Научили сте погрешния урок, че въпросите и мнението ви са тъпи и най-добре да си ги пазите за себе си.

10. Сам-самички сте на света.

Детето има нужда да усеща, че зад гърба му има възрастен, който го подкрепя, без значение какво се случва – просто този човек винаги ще е източник на помощ, подкрепа и съвет. Вместо това, когато ви е трябвало нещо, сте открили, че възрастните са заети, претрупани с работа, изнервени от работа, заети с „важни“ неща или не знаят. Лошия и грешен урок, който сте научили е, че сте самички на този свят и няма никой до вас.

Всички тези научени уроци изглеждат съвсем в реда на нещата, като нещо обичайно и съвсем нормално, когато едно дете расте. Не забравяйте обаче, че това не са истини, а уроците и традициите на вашето собствено семейство. Фактът, че сте ги научили по трудния начин, не ги оправдава и не ги прави правилни и верни.

Истината е, че силните емоции ни свързват един с друг и умението да изпитваме чувства и емоции е знак за здраве и сила.

Както и умението да познаваме собствените си нужди и желания и да ги изразяваме, е ключът към щастливия, пълноценен живот. Обсъждането на проблемите е за да помогне за разрешаването им. Плачът е здравословният метод да се справим. Да позволиш на другите да видят емоциите ти им помага да те опознаят по-добре. Гневът е важно послание от тялото ти, което ти дава сила и мощ. Взаимовръзката и това да разчитате един на друг е форма на екипна работа и заздравява връзката ви. Мнението, мислите ти са важни и е задължително да ги казваш.

И накрая, но не по важност – не забравяйте, че сте човешко същество. Всички сме свързани и всички сме важни и по никакъв, ама никакъв начин, никога и в нищо не сте сам-самички.

 Автор: Йонис Уебб, автор на книгата „На празен ход: Преодоляване на емоционалното пренебрегване в детството.“ 

Източник: https://maikomila.bg