Ах, този английски! Ах, този интернет!

Понякога напоследък се чудя, ако не бях залягала на времето над английския, как ли щях да си върша работата като психотерапевт?

Идва млад клиент, първа сесия и още със сядането изстрелва : „Преди месец се разделих с приятелката ми и още не мога да се ъпдейтна към новата ситуация.“ Отговарям му: „Ами рестартирай се и нещата ще се фикснат.“  Ама той затова бил дошъл при мен – да му дам туулс, за да може да се справи.

Млада клиентка не е доволна, че е станала майка, защото бебето й пречи да се развива в интернет и така се чувствала лузър. Пък и свекървата въобще не й помагала, защото била заета да лайква булшитите на приятелките си. Питам я какво е завършила, какво работи – учела още… някакъв мениджмънт, но искала да стане инфлуенсърка. Слаба Богу, наскоро бях научила, че вече има такава професия, та не се наложи да се излагам като я питам какво животно е това. А тя продължава „Разбирате ли, искам да съм куул, а в този пикселиран свят едно косъмче да ти стърчи и почват да те хейтят.“

Друга госпожица ми казва, че е дилейтнала  майка си от фейсбук приятелите си, защото тя… е, убий ме, не мога да го възпроизведа, но както и да е, смисълът е, че майка й нещо я карала да се чувства некомфортно с коментарите си под постовете й.

Питам друг млад клиент  как се чувства, а той ми казва „Стък“. Моля? – недоумявал аз. Той повтаря – „Стък“. По едно време се усеща, че сме в София, а не в Лондон или Ню Йорк и започва да мънка „Абе нещо като да си в задръстването и ни напред, ни назад“.  Аха – казвам аз, значи се чувстваш, като да си в застой. Този път той недоумява, та се налага аз да обяснявам. Но иначе възпитано момчето, по някое време кима разбиращо и казва „Благодаря, не я знаех тази дума.“

Друг се оплаква, че му нарушавали прайвъсито, трети, че бил овърлоудет и под прешъ в работата и трудно го аксептвал това нещо, четвърти, че го контемптвали  и че като цяло се чувствал даун… Понеже пропускам непознатата ми думичка, уверено му казвам, че въобще не ми изглежда да е със Синдрома на Даун. И настава едно изясняване…

Та… учим се взаимно, те мен на английски, аз тях на български. Но добре, че са младите клиенти, че иначе от глади ще си умрем ние, психотерапевтите. Щото моите набори смятат, че депресията е глезотия, мързел, че паническите атаки са някаква измишльотина, че… И как така ще си разказваш проблемите на непознат човек, че даже и ще му плащаш?

Ама добре стана, че навремето мама ме натисна да уча английски, че аз се бях засилила към френския. С Бонжур и Оревоар доникъде нямаше да стигна!

Маруся Берон

Забележка: Английските думи нарочно са изписани на кирилица, защото те така ли иначе вече са започнали да се подчиняват на правилата за словообразуване в българския език.