Category Archives: Притчи

Цената на промяната

Много често, когато не харесваме нещо в себе си или в живота си, се заричаме да се променим – обикновено „от понеделник“, „от Нова година“ или от друга важна за нас дата. И твърде често след първите няколко стъпки се отказваме и се връщаме в старото русло на живота си. А истинската промяна изисква търпение и време. Това се опитва и психотерапевтът да каже на клиента, който е дошъл с нагласата, че проблемът му ще бъде решен за 2-3 сесии и то – без да влага особени усилия в работата си с терапевта.

Има една популярна притча, на която вероятно повечето от вас са попадали, но нека ви я припомня – като илюстрация за същността на промяната. 

Притча за орела 

На 40 годишна възраст ноктите на орела стават прекалено гъвкави и дълги – и той не може да хваща с тях плячка. Неговият клюн става твърде извит и дълъг – и не му позволява да се храни. Перата на крилете Има още

Advertisements

За приятелството и силата на думите

За приятелството и силата на думите

Имало едно време едно малко момче, което било с много лош характер. Било невъздържано и вечно се карало с другите хора. Един ден баща му отишъл при него с торба, която била пълна с гвоздеи. Той му я дал и му казал:

  • Сине, трябва да се научиш да овладяваш своята избухливост. Искам да ти помогна. Ето ти тази торба с пирони и всеки път, когато си изпуснеш нервите, забивай по един от тях в оградата на нашата къща!

На първия ден момчето забило 37 гвоздея в оградата! Но през следващите няколко седмици то се мъчело с всички сили да се контролира и да овладява емоциите си. Така от ден на ден започнало да забива все по-малко пирони в оградата. Момчето дори открило, че е по-лесно да овладява гнева си, отколкото да забива пирони!  Най-накрая настъпил ден, в който … Има още

ОКОВАНИЯТ СЛОН

ОКОВАНИЯТ СЛОН

– Не мога – казах му. – Не мога!
– Сигурен ли си? – попита ме той.
– Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, че не мога.
Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:
– Нека ти разкажа…..
И без да чака отговор, започна да разказва:

„Когато бях още дете, обичах безкрайно цирка, а най-много от всичко обичах животните. Особено се радвах на слона. Изпитвах специални чувства към него, а и другите деца също, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си … Но, до преди да излезе на арената и след номера, който трябваше да покаже стоеше завързан със закачена на крака му верига за едно колче забито в земята. А, колът беше едно парченце дърво, забито само няколко сантиметра в земята… Има още