Category Archives: Статии

Група за себепознание чрез Гещалт терапията

/начало 10 февруари 2019 година/

Групата е мини-модел на обществото, на средата, в която всички ние живеем, работим, решаваме проблеми, радваме се и страдаме. Там, в групата, всеки ще внесе своите модели на свързване, своите силни и слаби страни, своите страхове и комплекси, своите убеждения и предубеждения. Заедно ще работим за по-доброто ни свързване с другите, за по-пълното разбиране на себе си. Ще преживяваме и осъзнаваме собствената си личност, ограниченията и потенциала си, ще откриваме корените на едно или друго поведение, което ни спъва в ежедневните ни контакти. В защитена, подкрепяща и неосъждаща среда ще работим за подобряване на социалните си умения, за отстояване на личните си граници, за освобождаване от ирационални страхове, за подобряване на самочувствието си.

Част от темите, по които ще работим:

  1. Лично пространство и граници.
  2. Даване и получаване. Можем ли да отказваме? Можем ли да поискаме помощ?
  3. Аз и другите – свързване, проблеми при свързването с другите.
  4. Доверието. Как го получаваме? На кого го даваме?
  5. Тялото. Как го усещаме? Как житейският ни опит се отразява на тялото ни? Какво говори фигурата и стойката ни за нас?
  6. Други теми, които са важни за групата.

Има още

Реклами

БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ

Научени сме да се справяме сами с проблемите си, да се борим с трудностите и много рядко търсим помощ отвън, сякаш е срамно да признаем, че изнемогваме, че сме объркани или тъжни. Но понякога ни е нужна само една друга гледна точка, малко подкрепа и разбиране, за да излезем от омагьосания кръг, в който се въртим от седмици или от години. Ако вече сте си помислили, или някой ви е подсказал, че имате нужда от психотерапия, но не знаете точно какъв вид терапия да изберете, опитайте с гещалт психотерапията. Всеки ВТОРНИК имате възможност за  БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ от 14:00 до 18:00 часа. Промоцията е валидна до 29 декември 2018 година. Предварително записване на тел. +389887164694 или чрез формата за обратна връзка.

Маруся Берон

Отхвърленият – от самоизолацията до агресията

(Публична лекция-дискусия)

Защо отхвърлянето наранява толкова силно, какви чувства предизвиква то, как травмата от отхвърляне може да ни влияе с години?

Какво означава за бебето и малкото дете да бъде отхвърлено?
За безусловната и за „условната“ родителска любов…
Спомени, за които нямаме думи…
Отхвърлянето като недовършен гещалт.
Особености в поведението на отхвърления – от желанието да си невидим до порива да отмъщаваш.
Нуждата на отхвърленият непрекъснато да се доказва – работохолизъм, перфекционизъм, бърнаут.
Страхът от отхвърляне и самосбъдващите се пророчества.
Как и защо отхвърленият се превръща в отхвърлящ?
Работа с травмата от отхвърляне през призмата на гещалт терапията.

Тези и още въпроси, свързани с отхвърлянето,  Има още

Недовършените гещалти ни вкарват в едни и същи житейски ситуации

Защо непрекъснато ни се случват едни и същи или подобни неща? Защо попадаме на един и същ тип хора? Защо, сякаш въртейки се в кръг, през няколко години  изживяваме едни и същи или подобни ситуации? Как да излезем от омагьосания кръг, в който ни е завъртял животът?

За повторяемостта на събитията и личностите, с които ни среща животът има различни обяснения – от логични до най-фантастични. „Така ни е писано.“, „Повтаряме житейския урок, докато го научим“, „Някой ни е направил магия или ни е проклел.“, „Такъв ни бил късметът.“, „Изкупваме тежки вини на предците си“, а може би Астрологията е виновна? Или пък Нумерологията?

От гледна точка на Гещалт психологията и Гещалт терапията това е просто недовършен гещалт, който се стреми към своето завършване  Има още

Когато интимният партньор ни обижда, говори неговата несигурност

Всичко е много хубаво, докато още се опознаваме. Проблемите започват след като вече сме се опознали и уж сме се приели такива, каквито сме, особено след като заживеем под един покрив или се оженим.
Страхотното мило момиче с перфектен маникюр и безупречна прическа постепенно се превръща в чорлава, размъкната, заядлива и преждевременно състарена жена. А неустоимият мачо, по когото припадаха всички представителки на нежния пол от 20 до 60 години, освен че е взел да пуска шкембенце, се разкарва по потник и долни гащи из къщата, яде чипс и пие бира почти през целия уикенд.

Във физически план почти всички сме претърпели тази метаморфоза – кой повече, кой по-малко. Но по-важна е другата – промяната на психиката ни, която ни изправя един срещу друг в играта за надмощие. Тогава влиза в действие целият ни арсенал от средства, с които се опитваме да омаловажим другия, за да изтъкнем себе си; да му създадем чувство за вина, за да го накараме да ни е благодарен, че го търпим и такъв; да го „поправим”, защото ние по-добре от него знаем кое е добре и кое лошо; да го накараме да се страхува, че ще го напуснем, ако не изпълнява нашите желания; да го накараме да се почувства непълноценен и да ни ревнува, споделяйки с него колко по-добри варианти за интимен партньор сме имали, ама на! Има още

Когато „спасяваме“ другите, поемаме чужда отговорност

Игра по ъглите на Триъгълника на Карпман

Спасяването и обгрижването имат специфично значение. Ние спасяваме хората от техните отговорности. Грижим се за отговорностите на хората вместо тях. След което им се ядосваме заради това, което ние сме направили. И в крайна сметка се чувстваме използвани и се самосъжаляваме. Това е моделът на триъгълника спасител-обвинител-жертва.

Спасяването и обгрижването са синоними. Тяхното значение е тясно свързано с улесняването. Улесняването като дума жаргон в психологията означава разрушителна форма на помагане. Например, всички действия, които подкрепят един алкохолик да продължава да пие, предпазват го да понесе последствията от действията си или по някакъв друг начин му помагат да продължи да пие, се считат за улесняващо поведение.
Ние спасяваме всеки път, когато поемем отговорност за друго човешко същество – за неговите мисли, чувства, решения, поведение, израстване, добруване, проблеми или съдба. Следните действия представляват спасяване  Има още

Когато се сравняваме…

Представете си, че още от първия училищен звънец чак до абитуриентския бал всички ние участваме повече от десетилетие в един конкурс за красота, интелект, таланти и умения. И никой не е еднакво добър във всички области, но отначало всички се стремим да бъдем перфектни във всичко.

И постепенно разбираме в какво ни бива повече, в кое – по-малко. Само че в училище вече идваме с основната си нагласа, дадена ни от семейството. Едни от нас изтъкват и се гордеят с постиженията си в тяхната добра област (или области) и говорят с половин уста за неуспехите си, а вътре в себе си съзнателно ги неглижират. Други правят точно обратното – драматизират неуспехите си, самообвиняват се (ако има и обвинение отстрани, стой та гледай!) и в същото време приемат успехите си като даденост, на която не си заслужава да се обръща внимание. Те не се радват особено на успехите си, защото са заети с вътрешното си самоизяждане, а предъвкването на несполуките в един момент им става навик (вижте гл. Навикът и гл. Неуспехите). Така те самите си лепят негативни етикети и колкото повече разнищват неуспеха в мислите си, толкова повече се засилва неувереността им в собствените им интелектуални или физически възможности.

Твърде често причината за неудовлетвореността ни от себе си се крие в сравненията, които правим между себе си и съучениците си. Още сме Има още