Tag Archives: взаимоотношения

Да пораснеш в дом, в който властва емоционално пренебрежение, взима своя дан. Когато си дете и никой не забелязва как се чувстваш или от какво имаш нужда, всъщност се учиш от скритите послания, които никой никога не казва директно, но които неминуемо ще ръководят живота ти в бъдеще.

Мълчаливи, ненарочни, обикновено невидими, тези послания пускат дълбоки корени. Докато минаваш през юношеството, те подкопават самочувствието и самопознанието, което би трябвало да изграждаш. Вече възрастен, те ти пречат да вземаш правилните решения. Когато създаваш отношения и се влюбиш, те ти пречат да се цениш високо. Когато имаш деца, тези послания ти тежат и оставят в теб объркване какво пропускаш и защо.

Единственият начин да намалиш въздействието на такива послания върху себе си е да осъзнаеш, че те са факт, да разбереш как са се вкоренили в съзнанието ти, да направиш съзнателен избор да спреш да им позволяваш да те спират и съсипват самочувствието и самооценката ти.

Защо бягаме от силните емоции?- Защото така трябва! – Наистина ли?

Има още →

ВЪПРОС на Н.А. от Пловдив:

Приятелката ми ме напусна. Повече от три години живяхме заедно, вече си мислех, че сме семейство. Един ден тя си събра багажа, остави ми бележка „Благодаря за хубавите моменти заедно, но реших да продължа живота си без теб.“. Още не мога да се опомня, вече месец. Питам се и не намирам отговор „Какво не направих както трябва? Дали съм я обидил с нещо? Друг ли, по-привлекателен за нея, се е появил? Опитах се да получа обяснение, но тя беше още по-лаконична. Каза само, че връзката ни се е изчерпала и след това спря Има още →

Много често в терапията работим за определяне и заздравяване на личните граници, за тяхното разпознаване и като цяло – как да се научим да ги усещаме и отстояваме. При всеки човек границите са различно пропускливи, твърди или гъвкави, широки или тесни, осъзнати или не. Общото е, че винаги усещаме, когато някой нарушава границите ни, а усещането е за дискомфорт, усещането е за натиск и/или за липса на съобразяване с нашата личност. Най-често емоционалният отговор е раздразнение, а когато нарушението е твърде грубо, може да предизвика и гняв.

И докато физическите граници са видими и по-лесно определими, с психичните нещата стоят по-различно. Нека разгледаме най-честите нарушения на границите ни.

Нарушения на физически ни граници:

• Когато някой застава твърде близо до нас,
• Когато някой ни докосва, без да има разрешение за това,
• Когато ни удря,
• Когато говори твърде силно или ни крещи,
• Когато пречи на свободното ни движение.

Нарушения на психическите ни граници:

Има още →

В днешния пренаселен и забързан свят е трудно да опазим границите си – и физическите, и психическите. И докато за физическите сме горе-долу наясно – не ни е приятно, ако някой застане твърде близо до нас, ако някой ни бутне или настъпи в трамвая, знаем, че са нарушени границите ни и реагираме по съответния начин, с психическите граници въпросът е по-сложен.

Какво е предназначението на границата? – Основното й предназначение е да ни отдели от другите и да ни обособи като самостоятелна независима личност. Какво включват стабилните лични граници?

• Да отстояваме своите мнения и убеждения,
• Да постъпваме според собствените си нагласи и желания, без да се интересуваме какво ще кажат или ще си помислят другите,
• Да можем да отказваме, без да се чувстваме виновни или да се страхуваме, че отказът може да застраши отношенията ни с някого,
• Да можем да понесем  отказът от страна на другите, без да ги обвиняваме в незаинтересованост или жестокост, а да приемем /колкото и да не ни е приятно/, че те не са длъжни да изпълняват всичките ни молби и желания,
• Да носим отговорността за действията си, без да се оправдаваме /пред другите и пред себе си/ с външни обстоятелства, лош късмет или чужди грешки,
• Да НЕ носим отговорност за действията и емоциите на другите.

Има още →

Това е една от най-силните реплики, които сме чували в романтичните филми и тайничко сме си мечтали да я чуем от любимия човек. А може би и ние съвсем искрено сме я казвали на някого? Защо е толкова важно да сме всичко за някого – до степен да зависи животът му от нашето присъствие в него? И дали трябва да се радваме, или да се плашим, когато чуем тази реплика?

Без какво наистина не можем да живеем? – Със сигурност без въздух, вода и храна. Липсата на всичко останало прави животът ни по-труден, по-сив, но не и невъзможен.

В човешката природа е да искаме, иначе поривът ни за живот би угаснал. Но можем ли да имаме всичко, което пожелаем? Категорично не! И този урок – че  не можем да имаме всичко, което пожелаем, го научаваме много, много рано в детството си.

Редица изследвания на развитието на психиката сочат, че до 5 години детето се смята за всесилно /омнипотентно/. То смята, че може да има всичко, което пожелае, че всички са длъжни да изпълняват всичките му желания, че светът се върти около него. На тази възраст детето няма граници и ролята на родителите е да му помогнат да ги изгради. Да го научат как да живее и да се приспособява към средата така, че да е добре и за него, и за околните. Да го научат, че другите не са длъжни нито да го  харесват, нито да го обичат, а още по-малко  Има още →