Tag Archives: възпитание

Как да опазим личните си граници?

Posted on юли 19, 2019 | Коментарите са изключени

В днешния пренаселен и забързан свят е трудно да опазим границите си – и физическите, и психическите. И докато за физическите сме горе-долу наясно – не ни е приятно, ако някой застане твърде близо до нас, ако някой ни бутне или настъпи в трамвая, знаем, че са нарушени границите ни и реагираме по съответния начин, с психическите граници въпросът е по-сложен.

Какво е предназначението на границата? – Основното й предназначение е да ни отдели от другите и да ни обособи като самостоятелна независима личност. Какво включват стабилните лични граници?

Да отстояваме своите мнения и убеждения,
Да постъпваме според собствените си нагласи и желания, без да се интересуваме какво ще кажат или ще си помислят другите,
Да можем да отказваме, без да се чувстваме виновни или да се страхуваме, че отказът може да застраши отношенията ни с някого,
Да можем да понесем отказът от страна на другите, без да ги обвиняваме в незаинтересованост или жестокост, а да приемем /колкото и да не ни е приятно/, че те не са длъжни да изпълняват всичките ни молби и желания,
Да носим отговорността за действията си, без да се оправдаваме /пред другите и пред себе си/ с външни обстоятелства, лош късмет или чужди грешки,
Да НЕ носим отговорност за действията и емоциите на другите.

Има още →

Коментарите са изключени за Как да опазим личните си граници?

Публикувано в Статии

С етикети Маруся Берон, взаимоотношения, възпитание, гещалт психотерапия, граници, детска психика, мнението на другите, нарушаване на границите, отговорност, отстояване на граници, родители, родители и деца

Инструкциите за живота, които вече ни пречат

Posted on март 23, 2019 | Коментарите са изключени

Или: Що е то ИНТРОЕКТ?

Животът ни е немислим без правила и норми, би настъпил истински хаос, ако никой с нищо и с никого не се съобразява, ако нямаме представа за добро и лошо, за полезно и опасно. Голяма част от тези правила усвояваме още в детството си, те са част от възпитанието, което ни дават родителите ни. Някои от тези „инструкции“ обаче стават неуместни и започват да ни ограничават в живота ни на възрастни, зрели хора.

От най-ранно детство чак до пълнолетие ни внушават:

Трябва да си послушен /т.е. подчинявай се!/, за да те обичат.
Добрите деца не правят така /може да се използва за всякакво действие на детето/.
Мъжете не плачат, жените не крещят и не удрят.
Това, което става вкъщи не трябва да се споделя с външни хора.
Учи, за да не работиш /сякаш само физическата работа е истинска работа!?/.
Не бъди егоист, разделяй това, което имаш с другите.
Усмихвай се, дори и когато ти се плаче, не показвай чувствата си пред другите.
Бъди за пример!
Не разговаряй с непознати! /сякаш всичките ни приятели и роднини не са ни били в началото непознати!?/

Има още →

Коментарите са изключени за Инструкциите за живота, които вече ни пречат

Публикувано в Статии

С етикети възпитание, гещалт психотерапия, гняв, детска психика, избор, интроект, критика, личен опит, морални ценности, правила, психотерапия, страх, трябва

Защитен: СОЦИАЛНА ФОБИЯ: Страхът пред въображаемия съд на другите

Posted on април 4, 2018 | Коментарите са изключени

Коментарите са изключени за Защитен: СОЦИАЛНА ФОБИЯ: Страхът пред въображаемия съд на другите

Публикувано в Статии

С етикети Маруся Берон, възпитание, гещалт психотерапия, депресия, зависимости, критика, отхвърляне, паника, проблеми, психотерапия, самоувереност, самочувствие, социална тревожност, социална фобия, страх, страх от оценяване, сърцебиене, треперене

Как станахме вечно усмихнати, съгласни и гневни?

Posted on ноември 1, 2017 | Коментарите са изключени

Колко е хубаво, че сме добри и разбрани хора, които се отнасят внимателно с околните и избягват разрушителните конфликти! Колко възпитани, приятни и достойни за уважение сме, щом откликваме на нуждите им и винаги се грижим за тях. И колко… колко ни се иска да им теглим една, за да ни оставят на мира!

Как се случва така, че се превърнахме в добричките изпълнители, които сбъдват чужди желания и не умеят да отказват? Защо никой не пита ние какво искаме, не се съобразява с това, че сме уморени, че ни вълнува друго, че имаме собствени мечти? Как станахме вечно усмихнати, съгласни и гневни?

Ако тръгнем по нишката на живота назад, търсейки момента, в който сме спрели да забелязваме себе си и сме се вторачили загрижено в другите, стигаме до… „Как можа да играеш толкова до късно на улицата, ще докараш майка си до инфаркт!“ или „Умрях от срам като поиска още сладкиш! Жената ще помисли, че те държим гладен!“.

Стигаме до момента, в който Има още →

Коментарите са изключени за Как станахме вечно усмихнати, съгласни и гневни?

Публикувано в Статии

С етикети вина, възпитание, гещалт психотерапия, гняв, депресия, детска психика, жертва, потиснати емоции, преодоляване на трудности, родители, самоувереност, самочувствие, срам, чувство за вина

Знаците, които ни дават децата

Posted on септември 25, 2017 | Коментарите са изключени

Исках да напиша нещо кратко за знаците, които ни дават децата, когато нещо не е наред в техния свят, когато са тревожни и нещо ги притеснява, но не могат да го изразят с думи.

И внезапно се сетих как без да искам (а всъщност, може би несъзнателно нарочно) „ослепих“ спящата си кукла. В моето детство тези кукли току-що бяха се появили в България и беше много яко да имаш такава кукла. Сигурно бяха и скъпи, не знам.

Та както си играех кротко в малкото пространство, което ми бе отделено между гардероба и спалнята, взех че натиснах малко по-силно очите на куклата, сякаш да я накарам въобще да не ги отваря. Те обаче изведнъж пропаднаха в главата й и на мястото на очите й останаха две зловещо празни дупки. Караха ми се много, разбира се, но никой не се замисли по-дълбоко за причината на непохватното ми действие. Но сега, от дистанция на времето и опита ми с гещалт терапията, ме прониза мисълта, че може би не съм искала да гледам как баща ми бие майка ми. Вероятно и причината твърде често да ме болят ушите в детството ми е същата – нежеланието ми да чувам викове, плач, крясъци, Има още →