Tag Archives: гещалт психотерапия

СОЦИАЛНА ФОБИЯ: Страхът пред въображаемия съд на другите

(Откъси от лекция-дискусия, проведена на 3.04.2018)

Какво е социална фобия? – Най-общо казано, страх от общуване с непознати.

Заложено ни е да се страхуваме от непознати хора и ситуации – инстинктът ни за оцеляване ни диктува да бъдем нащрек, когато се сблъскваме с непознатото. Ако сме прекалено доверчиви, доброволно се излагаме на опасности. Доверието трябва да бъде спечелено, то не се раздава безплатно като рекламните листовки на кръстовището. Полезно е да сме дистанцирани, резервирани до известна степен, когато се сблъскваме с непознати хора и ситуации. А с такива ситуации и хора се сблъскваме всеки ден – в повечето случаи те не са заплашителни за нас и сме свикнали да ги приемаме без особени емоции.

Представете си обаче, че се притеснявате всеки път, когато се качите в трамвая, когато влезете в магазина, когато непознат човек ви попита за улица в квартала, в който живеете, когато влезете в ресторант, за да обядвате или вечеряте, когато сте в киносалон или театър с множество непознати хора – как бихте се чувствали? – В най-добрия случай ще бъдете емоционално претоварени. И ще поискате да се изолирате колкото можете по-бързо, за колкото е възможно по-дълго време. Всъщност, това е основният стремеж на човекът, страдащ от социална фобия. Всички изброени ситуации, а и множество други, за него са плашещи, предизвикващи тревога, дори страх и каращи го да ги избягва, да се изолира, а когато все пак му се налага да влезе в тях и да ги преживее, той го прави с неимоверни усилия, с напрежение, съпътствано от редица нежелани физически симптоми – сърцебиене, задух,  Има още

Advertisements

Отхвърленият – от самоизолацията до агресията

(Откъси от лекция-дискусия, проведена на 21.02.2018)

Как отхвърлянето или страхът от отхвърляне влияят върху поведението ни, как твърде често ежедневните ни реакции са продиктувани от стари травми. Защо Отхвърленият има толкова различни лица? – Самотен, незабележим, стеснителен, или готов да помогне на всекиго /и да угоди, ако трябва да бъдем точни/, без да мисли особено за себе си и за собствените си нужди, или пък е агресивен, предизвикателен, неприемащ „НЕ“ за отговор.

Всеки човек е различен и приема, и преживява подобни, а дори и едни и същи събития, различно. Обективната реалност не е критерий, когато става въпрос за емоции, за чувства.

Не обективните факти определят дали дадено събитие е травма, а субективното емоционално преживяване на събитието. Колкото по-изплашен и безпомощен се чувства индивидът, толкова е по-вероятно да бъде травмиран от даденото събитие.

Как ще бъде преживяна или НЕпреживяна травмата зависи от много фактори и особености на характера на травмирания, но най-вече от неговите стратегии за справяне.  Има още

Предстоящо – публична лекция

Отхвърленият – от самоизолацията до агресията

(Лекция за травмата от отхвърлянето)

Защо отхвърлянето наранява толкова силно, какви чувства предизвиква, как травмата от отхвърляне може да ни влияе с години?
Какво означава за бебето и малкото дете да бъде отхвърлено?
Несподелената любов – първата … и всяка следваща…
Особености в поведението на отхвърления – от желанието да си невидим до порива да отмъщаваш.
Нуждата на отхвърленият непрекъснато да се доказва -работохолизъм, перфекционизъм, бърнаут.
Страхът от отхвърляне и самосбъдващите се пророчества.
Отхвърлянето като недовършен гещалт.
Работа с травмата от отхвърляне – през призмата на гещалт психологията.

Тези и още въпроси, свързани с отхвърлянето, ще разискваме на лекцията-дискусия „Отхвърленият – от самоизолацията до агресията“.Сигурна съм, че имате какво да споделите, защото няма човек, който да не се е сблъсквал с отхвърлянето по един или друг начин.

Място на събитието: Зала G8 – гр. София, ул. Уилям Гладстон №8

На 21 февруари 2018 г. от 18:30 ч.

Водещ: Маруся Берон – гещалт психотерапевт

Вход: 10 лв.

Можете да се запишете чрез формата за обратна връзка.

Страхове зад маската на мързела

„Мързелът не съществува“ твърди психологът Лора Милър в статия за Psychology Today. Според нея, „Обвинението в мързел към някого е често употребявана критика, която по никакъв начин не ни помага да разберем защо той не полага нужните усилия, за да направи това, което иска, или това, което се очаква от него.“

Тоест, ние даваме оценка на някого за неговите действия (или по-често – за бездействието му) без да знаем причините, които стоят зад това негово поведение. А причините са много и едва ли можем да ги изброим изчерпателно в една статия.

Но нека помислим за няколко от тях.

  1. Депресия – на физическо ниво най-честите симптоми са умора, липса на енергия, липса на апетит, болки в ставите и мускулите, усещане за физическо изтощение и отпуснатост на тялото. В глава е още по-страшно – усещане за безпомощност, безнадеждност и безсмислие на всичко, празнота, липса на мотивация, неспособност за изпитване на удоволствие и др. Такъв човек седи, лежи, гледа в една точка (или в екрана на компютъра), не прави нищо и често дори не говори. И е напълно естествено да изглежда мързелив в очите на хората с нормален тонус.
  2. Страх от провал – Някои хора имат страхотни идеи и планове, но рядко ги осъществяват бързо. Отлагат, доизпипват детайли, променят първоначалната концепция, понякога се отчайват и зарязват всичко, после пак се връщат към работата си, но като цяло отстрани изглежда, че се мотаят, мързелуват, често ги наричат и безотговорни. А те просто се страхуват, че ще се провалят, че ако „нещото“, с което се занимават, не се получи перфектно, значи нищо не са направили.
  3. Страх от отхвърляне/от неодобрение – Хората с такива  страхове обикновено са пасивни, ще свършат нещо, само ако ги накараш. Не поемат инициатива за нищо от страх да не сгрешат и да бъдат критикувани. А това вероятно са го научили още в детството си – „Не можеш да миеш кристалните чаши, защото може да ги счупиш.“, „Не се катери по дървото, че ще паднеш и ще се пребиеш.“, не прави това, не прави онова… След години обаче репликите са „Как може да си толкова мързелив/а?“, „Няма ли поне веднъж сам/а да решиш да свършиш нещо?“
  4. Страх, че не си достатъчно добър/а, сръчен/а, талантлив/а – Ниското самочувствие, неувереността в собствените сили, умения, таланти също могат да убият мотивацията за извършването на една или друга дейност. Тези хора не са мързеливи, но почти не излизат от обичайната си рутина, предпочитат да не рискуват с нови дейности и инициативи, за да не „лъсне“ пред другите истината за тяхната „посредственост“.
  5. Страх от конфликти – Много хора се притесняват, че ако дадат директен израз на раздразнението или недоволството си ще наранят другите и ще влошат отношенията си с тях. За да избегнат конфликтите, те крият дълбоко в себе си недоволството и неудовлетвореността си. А понякога ги изразяват индиректно чрез „мързел“, отказвайки да вършат обичайните си дейности или разтакавайки се по начин, който може да вбеси околните. Това поведение е познато на психотерапевтите като пасивно-агресивен начин на общуване и не е мързел, а някакво въображаемо (понякога несъзнателно) отмъщение.

Има още

Следпразнична депресия, следпразнична агресия

Да, има такова явление. Според различни статистики следпразничната депресия засяга до около 35% от хората и минава за една-две седмици. С две думи, спокойно, само за единици от следпразнично депресираните ТЯ се оказва фатална. На трети януари само в Пловдив и областта са се самообесили трима души, а вчера /8 януари/ жена от Казанлък седна на релсите пред идващия влак /за последен път/.

Никой не говори обаче за следпразничната агресия, а тя е другият полюс на депресията и също взима жертви. Вчера посред бял ден бе застрелян в София голям /според медиите/ бизнесмен, днес стана ясно, че мъж от Силистренско е убил жена си по особено жесток начин. А Росен Ангелов съвсем „празнично“ затри 6-членно семейство плюс кучето им в Нови Искър, а онзи ден, вече следпразнично, приключи и със себе си.

Излишно е да споменавам, че за самотните хора следпразничната депресия започва още с наближаването на празниците. Когато си сам и без перспектива за бъдещето, празниците не ти носят радост, а болка и тъга. И иначе ти е криво, но някак си креташ през делниците. Но по празниците… Има още

С намигване към колегите

Как да разговаряте с гещалтист

Този текст е опит за малък речник, който да ви помогне, ако в дома ви се завъди гещалтист (или гещалтистка, което в случая не е важно). Разбира се, той може да си е бил у вас и преди да се включи в програма за обучение в гещалт психотерапия и да стане терапевт. Бъдете сигурни, от този момент общуването ви с него неизбежно и драстично ще се промени.

Първо, твърде скоро ще забележите, че във вашите разговори все по-често се прокрадва думата „контакт“. За гещалтиста това е много важна дума, с която той описва всички свои взаимодействия с околния свят във всичките му проявления: с природата, с хората, с книгите, с храната и разбира се, с вас. Може да се каже, че времето, в което просто сте разговаряли е отлетяло безвъзвратно. Вместо това, сега вие, двамата, създавате контакт. И ако вие го създавате лошо или без особен ентусиазъм, вашият гещалтист непременно ще отбележи, че вие не присъствате или че не сте включени в контакта. Не се плашете, с вас всичко е наред, вие, както и преди се намирате тук, на тази земя и никой не ви е изключвал. Това означава, че вие като събеседник или не отговаряте и не реагирате, или просто невнимателно слушате какво ви говори вашият гещалтист.

Ако гещалтистът ви каже възмутено неразбираемата фраза „Проектираш, оттегли си проекциите!“, това означава, че нещо сте си помислили за него и сте му го казали, а не сте го попитали какво той мисли по въпроса. Например, казали сте му, че е гладен и трябва да хапне, или че е настинал, или че днес е нервен. Чувайки подобни неща, гещалтистите страшно се възмущават. Е, после свикват.

Понякога вашият гещалтист с умен вид ще Има още

Как станахме вечно усмихнати, съгласни и гневни?

Колко е хубаво, че сме добри и разбрани хора, които се отнасят внимателно с околните и избягват разрушителните конфликти! Колко възпитани, приятни и достойни за уважение сме, щом откликваме на нуждите им и винаги се грижим за тях. И колко… колко ни се иска да им теглим една, за да ни оставят на мира!

Как се случва така, че се превърнахме в добричките изпълнители, които сбъдват чужди желания и не умеят да отказват? Защо никой не пита ние какво искаме, не се съобразява с това, че сме уморени, че ни вълнува друго, че имаме собствени мечти? Как станахме вечно усмихнати, съгласни и гневни?

Ако тръгнем по нишката на живота назад, търсейки момента, в който сме спрели да забелязваме себе си и сме се вторачили загрижено в другите, стигаме до… „Как можа да играеш толкова до късно на улицата, ще докараш майка си до инфаркт!“ или „Умрях от срам като поиска още сладкиш! Жената ще помисли, че те държим гладен!“.

Стигаме до момента, в който Има още