Tag Archives: информация

Много хора в настоящата пандемична и кризисна ситуация се чувстват уморени, без енергия, изтощени, демотивирани, с недостиг на радост и удовлетвореност. Оказва се, че това състояние няма пряка връзка с количеството извършена работа. Парадоксът е само привиден. Тази умора е резултат не толкова на това какво и колко правим, а как преживяваме нещата.

За повечето от нас появата на заплахата от Ковид-19 и предприемането на извънредни мерки предизвикаха първоначална шокова реакция, последвана от активна реорганизация на работа и ежедневие. Бързо започнаха да се изграждат нови стереотипи, поставящи на изпитание нашия организъм, тяло, емоционална устойчивост. В голямата част от времето физическите ни и особено психичните ни ресурси са мобилизирани над обичайните нива. Функционираме в режим на хроничен стрес. И когато това от изключение се превърне в по-скоро постоянно състояние, то изчерпването и умората започват да ни превземат.

Тук накратко ще се спрем – без стремеж към изчерпателност – върху някои от основните фактори, допринасящи за възникването на това, което наричам пандемична умора.

Откъде идва т.нар. пандемична умора?

• Невидимият враг

Инфекцията ни дебне и ние сме нащрек: колко близо сме застанали до другите, те носят ли заплаха, ние застрашаваме ли ги, до какво се допираме, кой е седял тук преди нас и т.н. и т.н. Лутаме се в мерките, които трябва да предприемем, колебаем се за техния смисъл. Малко са опорите в реалността, които ни ориентират в намирането на точни решения.

Има още →

Думата „Паника“ идва от старогръцката митология. Когато бог Пан свирел пронизително, всички се изпокривали в миша дупка и треперели от страх. Паниката, според Уикипедия, е психологическо състояние на внезапен страх, предизвикан от реална или въображаема заплаха, който надделява над трезвата мисъл.

В нашия технологичен век, когато всички сме в ръцете със смартфони, ролята на пронизителния звук, който ни плаши, се изпълнява от медиите. И да не искаш да четеш за коронавируса, новините ти изскачат на екрана. Пък и всички вече говорят за това – в магазина, в трамвая, във Фейсбук, не си глух, а и напрежението се усеща във въздуха. Ако още не си се паникьосал напълно, най-малкото си станал по-наблюдателен – оглеждаш се за кашлящи и кихащи в транспорта и на работното си място. Подобрил си хигиената си – миеш си ръцете през половин час. Казваш си „Няма страшно“, но за всеки случай Има още →

1. Единствените хора, чието поведение можем да контролираме, сме самите ние. На практика – стига да сме готови да понесем алтернативата, която почти винаги е строго наказание или смърт, абсолютно никой не може да ни принуди да направим каквото и да било, което не искаме да правим.
2. Единственото, което можем да дадем на другите или да получим от тях е информация. Как ще бъде използвана тази информация е въпрос на наш или техен избор. Един учител например може да даде на ученика информация и да му помогне да я усвои и да си служи с нея, но не е в състояние да го направи вместо него.
3. Всички дълготрайни психологически проблеми са резултат от проблеми в междуличностните връзки. Отчасти коренът на много други оплаквания, като болка, умора, слабост, както и някои хронични заболявания, обикновено наричани автоимунни, също са проблемите в междуличностните връзки. Причината за настоящото ни чувство за неудовлетвореност и нещастие е винаги това, че някоя значима за нас междуличностна връзка не се развива така, както бихме искали.
4. Проблемната междуличностна връзка винаги е част от настоящия ни живот. Връзката, заради която се чувстваме неудовлетворени и нещастни, не е нито в миналото, нито в бъдещето – тя неизменно е тук и сега. Ето защо именно тук и сега трябва да преосмислим понятието „лична свобода”. Можем да бъдем свободни по отношение на много неща, но никога няма да сме свободни да живеем щастливо, ако в живота ни няма поне една дълбоко удовлетворителна за нас междуличностна връзка. 

Има още →