Tag Archives: критика

Някой, който винаги е „над“ теб

Познато ви е, нали? Струва ми се, че всеки от нас има в обкръжението си поне един такъв… приятел, роднина или познат, на когото няма как да се похвалиш с каквото и да било, защото той и при най-големия ти успех ще направи „малка“ забележка, с която ще ти покаже, че е над теб. Да не говорим за ежедневните критики по незначителни поводи…

Дали наистина е „над теб“, или избива комплекси? Замислете се! Щом има нужда да се сравнява, дали е толкова стабилно самочувствието му???

Или пък има изисквания към вас, които вие не покривате и той е „длъжен“ да ви го каже? Отново се замислете! Вие длъжни ли сте да покривате изискванията на всеки, с когото ви срещне животът???

И защо някой би имал нужда да омаловажи постиженията, начина на живот или убежденията на някой друг, ако той самият се чувства комфортно с  живота си, с връзките си или с постиженията си???

Много често забравяме, че този, който ни критикува или омаловажава, „лекува“  по този начин собствените си рани, които нямат нищо общо с нас. Не ни идва на ум, че Има още

Когато не можете да се зарадвате на успеха си…

Ако често ви се случва дори и след безспорен успех да търсите малките си пропуски и несъвършенства в работата си; ако приемате похвалите като любезност, а не като искрена оценка; ако отдавате успеха си на късмет и стечение на обстоятелствата; ако го омаловажавате, казвайки на себе си, пък и на всеослушание, че „всеки би могъл да се справи със задачата не по-зле от вас“; ако се страхувате, че в очите на другите изглеждате по-компетентен, отколкото сте и треперите от страх, че всеки момент истината за вашата некадърност ще лъсне … значи страдате от „синдрома на самозванеца“*

Редица изследователи смятат, че той е типичен за богатите и известни хора, че се среща най-често при успешните мениджъри и като цяло при  ориентираните към кариерата, амбициозни личности. На практика обаче е много по-разпространен. Синдромът на самозванеца е феномен, който прави страдащите от него неспособни да оценят личните си постижения, въпреки очевидните доказателства за стойността им. Засегнатите от него се чувстват като измамници и се страхуват да не бъдат разкрити. Те омаловажават труда си и приписват успеха си на всичко друго, но не и на собствените си умения.

Какви са причините? Има още

Инструкциите за живота, които вече ни пречат

Или: Що е то ИНТРОЕКТ?

Животът ни е немислим без правила и норми, би настъпил истински хаос, ако никой с нищо и с никого не се съобразява, ако нямаме представа за добро и лошо, за полезно и опасно. Голяма част от тези правила усвояваме още в детството си, те са част от възпитанието, което ни дават родителите ни. Някои  от тези „инструкции“ обаче стават неуместни и започват да ни ограничават в живота ни на възрастни, зрели хора.

От най-ранно детство чак до пълнолетие ни внушават:

  • Трябва да си послушен /т.е. подчинявай се!/, за да те обичат.
  • Добрите деца не правят така /може да се използва за всякакво действие на детето/.
  • Мъжете  не плачат, жените не крещят и не удрят.
  • Това, което става вкъщи не трябва да се споделя с външни хора.
  • Учи, за да не работиш /сякаш само физическата работа е истинска работа!?/.
  • Не бъди егоист, разделяй това, което имаш с другите.
  • Усмихвай се, дори и когато ти се плаче, не показвай чувствата си пред другите.
  • Бъди за пример!
  • Не разговаряй с непознати! /сякаш всичките ни приятели и роднини не са ни били в началото непознати!?/

Има още

Когато се сравняваме…

Представете си, че още от първия училищен звънец чак до абитуриентския бал всички ние участваме повече от десетилетие в един конкурс за красота, интелект, таланти и умения. И никой не е еднакво добър във всички области, но отначало всички се стремим да бъдем перфектни във всичко.

И постепенно разбираме в какво ни бива повече, в кое – по-малко. Само че в училище вече идваме с основната си нагласа, дадена ни от семейството. Едни от нас изтъкват и се гордеят с постиженията си в тяхната добра област (или области) и говорят с половин уста за неуспехите си, а вътре в себе си съзнателно ги неглижират. Други правят точно обратното – драматизират неуспехите си, самообвиняват се (ако има и обвинение отстрани, стой та гледай!) и в същото време приемат успехите си като даденост, на която не си заслужава да се обръща внимание. Те не се радват особено на успехите си, защото са заети с вътрешното си самоизяждане, а предъвкването на несполуките в един момент им става навик (вижте гл. Навикът и гл. Неуспехите). Така те самите си лепят негативни етикети и колкото повече разнищват неуспеха в мислите си, толкова повече се засилва неувереността им в собствените им интелектуални или физически възможности.

Твърде често причината за неудовлетвореността ни от себе си се крие в сравненията, които правим между себе си и съучениците си. Още сме Има още

Защитен: СОЦИАЛНА ФОБИЯ: Страхът пред въображаемия съд на другите

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Не понасям критика!

Защо е толкова трудно да останем спокойни, когато ни критикуват? Защо и най-дребната забележка може да срине самочувствието ни и да се самобичуваме емоционално дни наред? Или пък да ни докара до ярост, в която сме готови да смачкаме критикуващия ни, даже и физически, не само вербално?

В основата на бурната ни реакция спрямо критиката е, че я възприемаме като атака спрямо образа, който сме изградили за себе си през годините съзнателен живот. Дали е добър, или лош този образ, няма никакво значение, ние се хвърляме да се защитаваме  – всеки по своя си начин. Някои ще се отдръпнат и ще страдат мълчаливо, други ще се борят със зъби и нокти да докажат правотата си и да отхвърлят критиката.

Нашата самооценка, нашата представа за себе си, зависи до голяма степен от реакциите на хората около нас – положителни или отрицателни, те ни помагат да изградим себе си като личности. Защото, представете си, че сте сам/а, че сте единственият човек на тази Земя – тогава какъв сте? – Добър или лош? Умен или глупав? Красив или грозен? Мисля, че не е лесно да се отговори на този хипотетичен въпрос.

Но да оставим философията настрана и да преминем към практиката.

Какво се опитва да направи критикуващият? Има още

Предстоящо: Публична лекция-дискусия

СОЦИАЛНА ФОБИЯ:

Страхът от въображаемия съд на другите

Какво е социалната фобия – особеност на поведението, нежелани физически симптоми, ниско самочувствие, страх от критика и оценяване, стремеж към безпогрешност, сценична треска преди изпит или публична проява? – По малко от всичко или… по много от всичко изброено?

Кога и как нормалната тревожност преди контакта с непознати хора и ситуации се превръща в проблем?

Защо е толкова важно „Какво ще кажат или какво ще си помислят другите за нас“? Защо на едни хора не им пука от хорското мнение, а други не смеят да направят и крачка, преди да са обмислили всички възможни реакции на другите спрямо тях?

Какви са причините, какви са симптомите и последиците от социалната фобия? И можем ли да се преборим с неистовия страх, който ни завладява преди изпит, важен разговор, интервю за работа, преди да поканим харесвания обект на среща?

Какви са най-важните стъпки по пътя към освобождаването от доброволния затвор на изолацията и отказа от социални контакти?

Тези и още въпроси, свързани със социалната тревожност и социалната фобия ще разискваме по време на лекцията-дискусия „СОЦИАЛНА ФОБИЯ: Страхът от въображаемия съд на другите“. И ще се радвам, ако след тези два часа, прекарани заедно, станем по-малко тревожни и по-малко непознати. Заповядайте.

Водещ: Маруся Берон – гещалт психотерапевт

Място на събитието: Зала G8 – гр. София, ул. Уилям Гладстон №8

На 3 април 2018 г. от 18:30 до 20:30 ч.

Вход: 10 лева

Билети можете да закупите чрез банков превод до 26 март или в брой в деня на събитието, ако има останали свободни места.

За въпроси: GSM:  +359 887164694 или на marsyberon@gmail.com