Tag Archives: Маруся Берон

Думата „Паника“ идва от старогръцката митология. Когато бог Пан свирел пронизително, всички се изпокривали в миша дупка и треперели от страх. Паниката, според Уикипедия, е психологическо състояние на внезапен страх, предизвикан от реална или въображаема заплаха, който надделява над трезвата мисъл.

В нашия технологичен век, когато всички сме в ръцете със смартфони, ролята на пронизителния звук, който ни плаши, се изпълнява от медиите. И да не искаш да четеш за коронавируса, новините ти изскачат на екрана. Пък и всички вече говорят за това – в магазина, в трамвая, във Фейсбук, не си глух, а и напрежението се усеща във въздуха. Ако още не си се паникьосал напълно, най-малкото си станал по-наблюдателен – оглеждаш се за кашлящи и кихащи в транспорта и на работното си място. Подобрил си хигиената си – миеш си ръцете през половин час. Казваш си „Няма страшно“, но за всеки случай Има още →

1. Единствените хора, чието поведение можем да контролираме, сме самите ние. На практика – стига да сме готови да понесем алтернативата, която почти винаги е строго наказание или смърт, абсолютно никой не може да ни принуди да направим каквото и да било, което не искаме да правим.
2. Единственото, което можем да дадем на другите или да получим от тях е информация. Как ще бъде използвана тази информация е въпрос на наш или техен избор. Един учител например може да даде на ученика информация и да му помогне да я усвои и да си служи с нея, но не е в състояние да го направи вместо него.
3. Всички дълготрайни психологически проблеми са резултат от проблеми в междуличностните връзки. Отчасти коренът на много други оплаквания, като болка, умора, слабост, както и някои хронични заболявания, обикновено наричани автоимунни, също са проблемите в междуличностните връзки. Причината за настоящото ни чувство за неудовлетвореност и нещастие е винаги това, че някоя значима за нас междуличностна връзка не се развива така, както бихме искали.
4. Проблемната междуличностна връзка винаги е част от настоящия ни живот. Връзката, заради която се чувстваме неудовлетворени и нещастни, не е нито в миналото, нито в бъдещето – тя неизменно е тук и сега. Ето защо именно тук и сега трябва да преосмислим понятието „лична свобода”. Можем да бъдем свободни по отношение на много неща, но никога няма да сме свободни да живеем щастливо, ако в живота ни няма поне една дълбоко удовлетворителна за нас междуличностна връзка. 

Има още →

Познато ви е, нали? Струва ми се, че всеки от нас има в обкръжението си поне един такъв… приятел, роднина или познат, на когото няма как да се похвалиш с каквото и да било, защото той и при най-големия ти успех ще направи „малка“ забележка, с която ще ти покаже, че е над теб. Да не говорим за ежедневните критики по незначителни поводи…

Дали наистина е „над теб“, или избива комплекси? Замислете се! Щом има нужда да се сравнява, дали е толкова стабилно самочувствието му???

Или пък има изисквания към вас, които вие не покривате и той е „длъжен“ да ви го каже? Отново се замислете! Вие длъжни ли сте да покривате изискванията на всеки, с когото ви срещне животът???

И защо някой би имал нужда да омаловажи постиженията, начина на живот или убежденията на някой друг, ако той самият се чувства комфортно с  живота си, с връзките си или с постиженията си???

Много често забравяме, че този, който ни критикува или омаловажава, „лекува“  по този начин собствените си рани, които нямат нищо общо с нас. Не ни идва на ум, че Има още →

Думата „зависимост“ предизвиква негативни чувства и по-често я свързваме със злоупотребата с вещества, отколкото с поведения. Лошата новина е, че можем да станем зависими почти към всичко, а добрата е, че можем да се измъкнем от желязната хватка на зависимостта чрез осъзнаване на причините, които са я породили. Това може да са травматични събития, незадоволени нужди, желание за приемане в дадена социална група, вътрешни конфликти, неприемане на себе си в една или друга степен, стресиращи фактори от средата.

Как ни помага зависимостта?

Въпросът не е нелогичен, нито погрешно зададен. Защото всичко в човешкото поведение е насочено към избягване на тревожността, страха от неизвестното, болката и усещането за незащитеност.

Психологическият смисъл и формирането на устойчиво зависимо поведение има защитна функция.

Тази защита – зависимото поведение – отначало възниква като опит да се трансформира пасивното емоционално  преживяване на някаква  травмираща ситуации (асоциативно напомняща на детския травматичен  опит) в активно действие, което да ни „спаси“ от преживяването на  безпомощност, гняв, отчаяние. Само че с времето организмът се научава, че неприятното преживяване може да  се избегне с помощта на  достатъчно прости и ясни действия. И започваме да търсим този бърз ефект на облекчаване при всяка трудна ситуация– отново и отново, докато в един момент развием зависимост. Вместо да се изправим пред страха си и да решим проблема по друг начин, поемайки отговорност за изборите и действията си. Освен това стремежът към икономия на психическа и физическа енергия ни е заложен генетично. Намаляването на напрежението или болката чрез  Има още →

Думата „гещалт“ е от немски произход и няма еднозначен превод. Най-общо тя означава „структура, цялостност, завършеност, форма“. Нека вземем значението „завършеност“, което най-често се подразбира, когато говорим за гещалт терапията. Завършеност на какъвто и да е процес започнат някога. Да вземем за пример кихането – процес, известен на всеки още от детството. И така – вие сте почувствали желание да кихнете. Изглежда просто – кихаш и толкова. Но… вие сте на важно съвещание или в театъра! И съвсем не ви се иска да привличате вниманието върху себе си, внезапно възпроизвеждайки точно такъв шум. Тогава? – Какво правите? Точно така – търкате си носа, дишате по специален начин или използвате други трикове само и само да потиснете желанието си да кихнете или поне да го отложите до края на представлението. И след това ви остава известен дискомфорт и усещане за незавършеност. А ако си бяхте вкъщи, просто кихате и потребността на организма е удовлетворена – гещалтът е завършен, наздраве!

Същото се случва и с чувствата ви, с тези, които някога сте потиснали по една или друга причина. Те са останали в тялото ви „неизкихани“ и създават понякога лек, понякога доста осезаем дискомфорт, който ви пречи спокойно да се занимавате с делата си и да се радвате на живота.

И тъй като Има още →

В днешния пренаселен и забързан свят е трудно да опазим границите си – и физическите, и психическите. И докато за физическите сме горе-долу наясно – не ни е приятно, ако някой застане твърде близо до нас, ако някой ни бутне или настъпи в трамвая, знаем, че са нарушени границите ни и реагираме по съответния начин, с психическите граници въпросът е по-сложен.

Какво е предназначението на границата? – Основното й предназначение е да ни отдели от другите и да ни обособи като самостоятелна независима личност. Какво включват стабилните лични граници?

• Да отстояваме своите мнения и убеждения,
• Да постъпваме според собствените си нагласи и желания, без да се интересуваме какво ще кажат или ще си помислят другите,
• Да можем да отказваме, без да се чувстваме виновни или да се страхуваме, че отказът може да застраши отношенията ни с някого,
• Да можем да понесем  отказът от страна на другите, без да ги обвиняваме в незаинтересованост или жестокост, а да приемем /колкото и да не ни е приятно/, че те не са длъжни да изпълняват всичките ни молби и желания,
• Да носим отговорността за действията си, без да се оправдаваме /пред другите и пред себе си/ с външни обстоятелства, лош късмет или чужди грешки,
• Да НЕ носим отговорност за действията и емоциите на другите.

Има още →

Ако често ви се случва дори и след безспорен успех да търсите малките си пропуски и несъвършенства в работата си; ако приемате похвалите като любезност, а не като искрена оценка; ако отдавате успеха си на късмет и стечение на обстоятелствата; ако го омаловажавате, казвайки на себе си, пък и на всеослушание, че „всеки би могъл да се справи със задачата не по-зле от вас“; ако се страхувате, че в очите на другите изглеждате по-компетентен, отколкото сте и треперите от страх, че всеки момент истината за вашата некадърност ще лъсне … значи страдате от „синдрома на самозванеца“*

Редица изследователи смятат, че той е типичен за богатите и известни хора, че се среща най-често при успешните мениджъри и като цяло при  ориентираните към кариерата, амбициозни личности. На практика обаче е много по-разпространен. Синдромът на самозванеца е феномен, който прави страдащите от него неспособни да оценят личните си постижения, въпреки очевидните доказателства за стойността им. Засегнатите от него се чувстват като измамници и се страхуват да не бъдат разкрити. Те омаловажават труда си и приписват успеха си на всичко друго, но не и на собствените си умения.

Какви са причините? Има още →

Групата за себепознание, която стартира на 10 февруари 2019 г. има възможност да приеме още няколко члена. Решихме, че ако споделим преживяването с повече хора ще бъде и по-полезно, и по-забавно. Заповядайте!Поканени са всички неуспели или непосмели да дойдат на 10 февруари, добре дошли са и всички, които едва сега чуват за тази група.

Групата е мини-модел на обществото, на средата, в която всички ние живеем, работим, решаваме проблеми, радваме се и страдаме. Там, в групата, всеки ще внесе своите модели на свързване, своите силни и слаби страни, своите страхове и комплекси, своите убеждения и предубеждения. Заедно ще работим за по-доброто ни свързване с другите, за по-пълното разбиране на себе си. Ще преживяваме и осъзнаваме собствената си личност, ограниченията и потенциала си, ще откриваме корените на едно или друго поведение, което ни спъва в ежедневните ни контакти. В защитена, подкрепяща и неосъждаща среда ще работим за подобряване на социалните си умения, за отстояване на личните си граници, за освобождаване от ирационални страхове, за подобряване на самочувствието си.

Част от темите, по които ще работим:

1. Лично пространство и граници.
2. Даване и получаване. Можем ли да отказваме? Можем ли да поискаме помощ?
3. Аз и другите – свързване, проблеми при свързването с другите.
4. Доверието. Как го получаваме? На кого го даваме?
5. Тялото. Как го усещаме? Как житейският ни опит се отразява на тялото ни? Какво говори фигурата и стойката ни за нас?
6. Други теми, които са важни за групата.

Има още →

(Откъси от лекция-дискусия, проведена на 15.11.2018)

Как отхвърлянето или страхът от отхвърляне влияят върху поведението ни, как твърде често ежедневните ни реакции са продиктувани от стари травми. Защо Отхвърленият има толкова различни лица? – Самотен, незабележим, стеснителен, или готов да помогне на всекиго /и да угоди, ако трябва да бъдем точни/, без да мисли особено за себе си и за собствените си нужди, или пък е агресивен, предизвикателен, неприемащ „НЕ“ за отговор.

Всеки човек е различен и приема, и преживява подобни, а дори и едни и същи събития, различно. Обективната реалност не е критерий, когато става въпрос за емоции, за чувства.

Не обективните факти определят дали дадено събитие е травма, а субективното емоционално преживяване на събитието. Колкото по-изплашен и безпомощен се чувства индивидът, толкова е по-вероятно да бъде травмиран от даденото събитие.

Как ще бъде преживяна или НЕпреживяна травмата зависи от много фактори и особености на характера на травмирания, но най-вече от неговите стратегии за справяне.  Има още →