Понякога напоследък се чудя, ако не бях залягала на времето над английския, как ли щях да си върша работата като психотерапевт?
Идва млад клиент, първа сесия и още със сядането изстрелва : „Преди месец се разделих с приятелката ми и още не мога да се ъпдейтна към новата ситуация.“ Отговарям му: „Ами рестартирай се и нещата ще се фикснат.“ Ама той затова бил дошъл при мен – да му дам туулс, за да може да се справи.
Млада клиентка не е доволна, че е станала майка, защото бебето й пречи да се развива в интернет и така се чувствала лузър. Пък и свекървата въобще не й помагала, защото била заета да лайква булшитите на приятелките си. Питам я какво е завършила, какво работи – учела още… някакъв мениджмънт, но искала да стане инфлуенсърка. Слаба Богу, наскоро бях научила, че вече има такава професия, та не се наложи да се излагам като я питам какво животно е това. А тя продължава „Разбирате ли, искам да съм куул, а в този пикселиран свят едно косъмче да ти стърчи и почват да те хейтят.“
Друга госпожица ми казва, че е дилейтнала майка си от фейсбук приятелите си, защото тя… е, убий ме, не мога да го възпроизведа, но както и да е, смисълът е, че майка й нещо я карала да се чувства некомфортно с коментарите си под постовете й.
В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУМИТЕ 
Трябва да влезете, за да коментирате.