Колко пъти сте чували тази реплика, когато някой ви е наранил и вместо да се извини, казва „Пошегувах се… Ей, ти не разбираш от майтап.“ Не питам как се чувствате, знам – объркани, а понякога може би наистина се питате дали всичко е наред с чувството ви за хумор. А тези „шегаджии“ след време пак ви нараняват по същата тема и вие пак се питате – този път, дали ясно сте изразили недоволството си от коментара им предишния път и дали „шегата“ не е съвсем точно прицелена във вашите слаби места. За съжаление, това го правят най-близките ни хора – приятел, съпруг, родител, деца. Тези, които ни познават най-добре и знаят от какво ще ни заболи.
С какво не бива да се шегуваме?
Старите хора са казали „В къщата на обесения не се говори за въже.“. В най-общ смисъл „обесеният“ са нашите травми, комплекси, притеснения или случки в миналото, от които ни боли, от които се срамуваме и такива, които бихме желали да забравим. Хората, които имат здрава емоционалност и поне наченки на емпатия не се шегуват с:
- Теглото на партньора или роднината;
- Ръста на партньора или роднината;
- Говорния или двигателния му дефект;
- Пола му (както и да се определя той);
- Вярванията и убежденията му;
- С травматични моменти от живота му;
- И всичко, което се сетите, че може да предизвика неприятни емоции у обекта на „шегата“.
В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУМИТЕ 