Игра по ъглите на Триъгълника на Карпман

Спасяването и обгрижването имат специфично значение. Ние спасяваме хората от техните отговорности. Грижим се за отговорностите на хората вместо тях. След което им се ядосваме заради това, което ние сме направили. И в крайна сметка се чувстваме използвани и се самосъжаляваме. Това е моделът на триъгълника спасител-обвинител-жертва.

Спасяването и обгрижването са синоними. Тяхното значение е тясно свързано с улесняването. Улесняването като дума жаргон в психологията означава разрушителна форма на помагане. Например, всички действия, които подкрепят един алкохолик да продължава да пие, предпазват го да понесе последствията от действията си или по някакъв друг начин му помагат да продължи да пие, се считат за улесняващо поведение.
Ние спасяваме всеки път, когато поемем отговорност за друго човешко същество – за неговите мисли, чувства, решения, поведение, израстване, добруване, проблеми или съдба. Следните действия представляват спасяване  Има още →

(Откъси от лекция-дискусия, проведена на 3.04.2018)

Какво е социална фобия? – Най-общо казано, страх от общуване с непознати.

Заложено ни е да се страхуваме от непознати хора и ситуации – инстинктът ни за оцеляване ни диктува да бъдем нащрек, когато се сблъскваме с непознатото. Ако сме прекалено доверчиви, доброволно се излагаме на опасности. Доверието трябва да бъде спечелено, то не се раздава безплатно като рекламните листовки на кръстовището. Полезно е да сме дистанцирани, резервирани до известна степен, когато се сблъскваме с непознати хора и ситуации. А с такива ситуации и хора се сблъскваме всеки ден – в повечето случаи те не са заплашителни за нас и сме свикнали да ги приемаме без особени емоции.

Представете си обаче, че се притеснявате всеки път, когато се качите в трамвая, когато влезете в магазина, когато непознат човек ви попита за улица в квартала, в който живеете, когато влезете в ресторант, за да обядвате или вечеряте, когато сте в киносалон или театър с множество непознати хора – как бихте се чувствали? – В най-добрия случай ще бъдете емоционално претоварени. И ще поискате да се изолирате колкото можете по-бързо, за колкото е възможно по-дълго време. Всъщност, това е основният стремеж на човекът, страдащ от социална фобия. Всички изброени ситуации, а и множество други, за него са плашещи, предизвикващи тревога, дори страх и каращи го да ги избягва, да се изолира, а когато все пак му се налага да влезе в тях и да ги преживее, той го прави с неимоверни усилия, с напрежение, съпътствано от редица нежелани физически симптоми – сърцебиене, задух,  Има още →

Защо е толкова трудно да останем спокойни, когато ни критикуват? Защо и най-дребната забележка може да срине самочувствието ни и да се самобичуваме емоционално дни наред? Или пък да ни докара до ярост, в която сме готови да смачкаме критикуващия ни, даже и физически, не само вербално?

В основата на бурната ни реакция спрямо критиката е, че я възприемаме като атака спрямо образа, който сме изградили за себе си през годините съзнателен живот. Дали е добър, или лош този образ, няма никакво значение, ние се хвърляме да се защитаваме  – всеки по своя си начин. Някои ще се отдръпнат и ще страдат мълчаливо, други ще се борят със зъби и нокти да докажат правотата си и да отхвърлят критиката.

Нашата самооценка, нашата представа за себе си, зависи до голяма степен от реакциите на хората около нас – положителни или отрицателни, те ни помагат да изградим себе си като личности. Защото, представете си, че сте сам/а, че сте единственият човек на тази Земя – тогава какъв сте? – Добър или лош? Умен или глупав? Красив или грозен? Мисля, че не е лесно да се отговори на този хипотетичен въпрос.

Но да оставим философията настрана и да преминем към практиката.

Какво се опитва да направи критикуващият? Има още →

(Откъси от лекция-дискусия, проведена на 21.02.2018)

Как отхвърлянето или страхът от отхвърляне влияят върху поведението ни, как твърде често ежедневните ни реакции са продиктувани от стари травми. Защо Отхвърленият има толкова различни лица? – Самотен, незабележим, стеснителен, или готов да помогне на всекиго /и да угоди, ако трябва да бъдем точни/, без да мисли особено за себе си и за собствените си нужди, или пък е агресивен, предизвикателен, неприемащ „НЕ“ за отговор.

Всеки човек е различен и приема, и преживява подобни, а дори и едни и същи събития, различно. Обективната реалност не е критерий, когато става въпрос за емоции, за чувства.

Не обективните факти определят дали дадено събитие е травма, а субективното емоционално преживяване на събитието. Колкото по-изплашен и безпомощен се чувства индивидът, толкова е по-вероятно да бъде травмиран от даденото събитие.

Как ще бъде преживяна или НЕпреживяна травмата зависи от много фактори и особености на характера на травмирания, но най-вече от неговите стратегии за справяне.  Има още →