Tag Archives: преодоляване на трудности

Приятелката ми ме напусна

ВЪПРОС на Н.А. от Пловдив:

Приятелката ми ме напусна. Повече от три години живяхме заедно, вече си мислех, че сме семейство. Един ден тя си събра багажа, остави ми бележка „Благодаря за хубавите моменти заедно, но реших да продължа живота си без теб.“. Още не мога да се опомня, вече месец. Питам се и не намирам отговор „Какво не направих както трябва? Дали съм я обидил с нещо? Друг ли, по-привлекателен за нея, се е появил? Опитах се да получа обяснение, но тя беше още по-лаконична. Каза само, че връзката ни се е изчерпала и след това спря Има още

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

За смисъла на живота…

В. И., 26-годишна

Не е истина в какво се превърна животът ни… в един гол инстинкт за оцеляване. Да имаш какво да сложиш в устата си и с какво да се забършеш от другата страна. Боже, като гледам родителите ми как са се запасили, къщата се задръсти с какво ли не, сякаш държат, ако дойде Апокалипсиса, те непременно да са сред оцелелите… Ако това е смисълът на живота, много тъжно…

Вече мога да работя, свършиха ограниченията, но от ден на ден все по-трудно ходя на работа. И не само защото свикнах да спя до късно, а защото нещо ми се губи смисъла. Да, заработвам заплатата си. Не че няма да е по-малка от месеците преди заради почти нулевия оборот, но пък е нещо, има и по-зле от мен. Клиентите ще се върнат, пак ще има нужда от работата ми, родителите ми ще си изразходват запасите и пак ще почнат, надявам се, да пазаруват само най-необходимото за няколко дни, но няма да е същото.

Аз съм само на 26 години. Така ли ще мине животът ми – в страх за здравето и за оцеляването? Кога ще мога да пътувам, да живея, да се срещам с приятели? Никой не знае, всеки се е свил, изчаква, не смее да те прегърне както преди, а пътуванията все още са проблематични, освен че няма много пари за тях…
Има още

Група за себепознание чрез Гещалт терапията

Групата за себепознание, която стартира на 10 февруари 2019 г. има възможност да приеме още няколко члена. Решихме, че ако споделим преживяването с повече хора ще бъде и по-полезно, и по-забавно. Заповядайте!Поканени са всички неуспели или непосмели да дойдат на 10 февруари, добре дошли са и всички, които едва сега чуват за тази група.

Групата е мини-модел на обществото, на средата, в която всички ние живеем, работим, решаваме проблеми, радваме се и страдаме. Там, в групата, всеки ще внесе своите модели на свързване, своите силни и слаби страни, своите страхове и комплекси, своите убеждения и предубеждения. Заедно ще работим за по-доброто ни свързване с другите, за по-пълното разбиране на себе си. Ще преживяваме и осъзнаваме собствената си личност, ограниченията и потенциала си, ще откриваме корените на едно или друго поведение, което ни спъва в ежедневните ни контакти. В защитена, подкрепяща и неосъждаща среда ще работим за подобряване на социалните си умения, за отстояване на личните си граници, за освобождаване от ирационални страхове, за подобряване на самочувствието си.

Част от темите, по които ще работим:

  1. Лично пространство и граници.
  2. Даване и получаване. Можем ли да отказваме? Можем ли да поискаме помощ?
  3. Аз и другите – свързване, проблеми при свързването с другите.
  4. Доверието. Как го получаваме? На кого го даваме?
  5. Тялото. Как го усещаме? Как житейският ни опит се отразява на тялото ни? Какво говори фигурата и стойката ни за нас?
  6. Други теми, които са важни за групата.

Има още

БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ

Научени сме да се справяме сами с проблемите си, да се борим с трудностите и много рядко търсим помощ отвън, сякаш е срамно да признаем, че изнемогваме, че сме объркани или тъжни. Но понякога ни е нужна само една друга гледна точка, малко подкрепа и разбиране, за да излезем от омагьосания кръг, в който се въртим от седмици или от години. Ако вече сте си помислили, или някой ви е подсказал, че имате нужда от психотерапия, но не знаете точно какъв вид терапия да изберете, опитайте с гещалт психотерапията. Всеки ВТОРНИК имате възможност за  БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ от 14:00 до 18:00 часа. Промоцията е валидна до 29 декември 2018 година. Предварително записване на тел. +389887164694 или чрез формата за обратна връзка.

Маруся Берон

Как станахме вечно усмихнати, съгласни и гневни?

Колко е хубаво, че сме добри и разбрани хора, които се отнасят внимателно с околните и избягват разрушителните конфликти! Колко възпитани, приятни и достойни за уважение сме, щом откликваме на нуждите им и винаги се грижим за тях. И колко… колко ни се иска да им теглим една, за да ни оставят на мира!

Как се случва така, че се превърнахме в добричките изпълнители, които сбъдват чужди желания и не умеят да отказват? Защо никой не пита ние какво искаме, не се съобразява с това, че сме уморени, че ни вълнува друго, че имаме собствени мечти? Как станахме вечно усмихнати, съгласни и гневни?

Ако тръгнем по нишката на живота назад, търсейки момента, в който сме спрели да забелязваме себе си и сме се вторачили загрижено в другите, стигаме до… „Как можа да играеш толкова до късно на улицата, ще докараш майка си до инфаркт!“ или „Умрях от срам като поиска още сладкиш! Жената ще помисли, че те държим гладен!“.

Стигаме до момента, в който Има още

Знаците, които ни дават децата

Исках да напиша нещо кратко за знаците, които ни дават децата, когато нещо не е наред в техния свят, когато са тревожни и нещо ги притеснява, но не могат да го изразят с думи.

И внезапно се сетих как без да искам (а всъщност, може би несъзнателно нарочно) „ослепих“ спящата си кукла. В моето детство тези кукли току-що бяха се появили в България и беше много яко да имаш такава кукла. Сигурно бяха и скъпи, не знам.

Та както си играех кротко в малкото пространство, което ми бе отделено между гардероба и спалнята, взех че натиснах малко по-силно очите на куклата, сякаш да я накарам въобще да не ги отваря. Те обаче изведнъж пропаднаха в главата й и на мястото на очите й останаха две зловещо празни дупки. Караха ми се много, разбира се, но никой не се замисли по-дълбоко за причината  на непохватното ми действие. Но сега, от дистанция на времето и опита ми с гещалт терапията, ме прониза мисълта, че може би не съм искала да гледам как баща ми бие майка ми. Вероятно и причината твърде често да ме болят ушите в детството ми е същата – нежеланието ми да чувам викове, плач, крясъци, Има още

Видео

Всичко, което искаш, е от другата страна на страха!