Tag Archives: промяна

Много често, когато не харесваме нещо в себе си или в живота си,  се заричаме да се променим – обикновено „от понеделник“, „от Нова година“ или от друга важна за нас дата. И твърде често след първите няколко стъпки се отказваме и се връщаме в старото русло на живота си. А истинската промяна изисква търпение и време. Това се опитва и психотерапевтът да каже на клиента, който е дошъл с нагласата, че проблемът му ще бъде решен за 2-3 сесии и то – без да влага особени усилия в работата си с терапевта.

Има една популярна притча, на която вероятно повечето от вас са попадали, но нека ви я припомня – като илюстрация за същността на промяната. 

Притча за орела 

На 40 годишна възраст ноктите на орела стават прекалено гъвкави и дълги – и той не може да хваща с тях плячка. Неговият клюн става твърде извит и дълъг – и не му позволява да се храни. Перата на крилете Има още →

Началото на годината е времето, в което си обещаваме промяна, често – в няколко области. Сякаш 1 януари e по-различен ден от 31 декември. Може би сме привлечени от символиката за край на нещо старо и начало на новото. Но какво се случва след две седмици или месец с новогодишните ни обещания?

Малцина са тези, които успяват още от първия ден на новата година да започнат с промените, повечето ги отлагаме за след Ивановден, а най-добре – от следващия понеделник. Или от по-следващия, а тук изборът е голям – имаме още поне 50 понеделници.

Защо промяната се оказва трудна?

Всяка промяна е излизане от зоната ни на комфорт, а това невинаги е приятно усещане. Има неизвестност, усилие, съмнение в крайния резултат. Добре е да не се отказваме веднага, защото всеки нов навик се нуждае от 21 дена повторение и затвърждаване, после е по-лесно. А какво е навикът? – Автоматизирани реакции, нещо, което правим без да се замисляме и го правим по определен алгоритъм. Например замисляте ли се всяка сутрин как да измиете зъбите си?

Има още →

Извънредно положение, карантина, изолация, дистанция, маски, дезинфектанти, щабове, брифинги, трупове, конспирации…

Защо се бунтуваме? Защо негодуваме? Или пък хитруваме?

Защото…

Вечната борба с авторитетите е в ход – невинаги видима, но осезаема на по-дълбоко, полусъзнателно ниво. Защото авторитетът ни кара да се чувстваме малки, на колкото и години да сме всъщност.

Нека маркираме основните авторитети, с които всеки от нас се сблъсква в живота си и отношението ни към тях:

Родителите – естествен авторитет (зависимост)

Учителите – общоприет авторитет (относителна зависимост)

Началниците – избираем авторитет (относителна зависимост)

Държавата – в лицето на управляващите – принудителен авторитет (усещане за независимост до момента, в който бъдем санкционирани)

Къде е свободата, свободният избор?

Има още →