Tag Archives: психотерапия

Накратко за гещалт терапията

Франс Мюлмиестер е ръководител на екипа от чуждестранни обучители към Българския институт по гещалт терапия.

ВИДЕО

Advertisements

Когато „спасяваме“ другите, поемаме чужда отговорност

Игра по ъглите на Триъгълника на Карпман

Спасяването и обгрижването имат специфично значение. Ние спасяваме хората от техните отговорности. Грижим се за отговорностите на хората вместо тях. След което им се ядосваме заради това, което ние сме направили. И в крайна сметка се чувстваме използвани и се самосъжаляваме. Това е моделът на триъгълника спасител-обвинител-жертва.

Спасяването и обгрижването са синоними. Тяхното значение е тясно свързано с улесняването. Улесняването като дума жаргон в психологията означава разрушителна форма на помагане. Например, всички действия, които подкрепят един алкохолик да продължава да пие, предпазват го да понесе последствията от действията си или по някакъв друг начин му помагат да продължи да пие, се считат за улесняващо поведение.
Ние спасяваме всеки път, когато поемем отговорност за друго човешко същество – за неговите мисли, чувства, решения, поведение, израстване, добруване, проблеми или съдба. Следните действия представляват спасяване  Има още

Когато се сравняваме…

Представете си, че още от първия училищен звънец чак до абитуриентския бал всички ние участваме повече от десетилетие в един конкурс за красота, интелект, таланти и умения. И никой не е еднакво добър във всички области, но отначало всички се стремим да бъдем перфектни във всичко.

И постепенно разбираме в какво ни бива повече, в кое – по-малко. Само че в училище вече идваме с основната си нагласа, дадена ни от семейството. Едни от нас изтъкват и се гордеят с постиженията си в тяхната добра област (или области) и говорят с половин уста за неуспехите си, а вътре в себе си съзнателно ги неглижират. Други правят точно обратното – драматизират неуспехите си, самообвиняват се (ако има и обвинение отстрани, стой та гледай!) и в същото време приемат успехите си като даденост, на която не си заслужава да се обръща внимание. Те не се радват особено на успехите си, защото са заети с вътрешното си самоизяждане, а предъвкването на несполуките в един момент им става навик (вижте гл. Навикът и гл. Неуспехите). Така те самите си лепят негативни етикети и колкото повече разнищват неуспеха в мислите си, толкова повече се засилва неувереността им в собствените им интелектуални или физически възможности.

Твърде често причината за неудовлетвореността ни от себе си се крие в сравненията, които правим между себе си и съучениците си. Още сме Има още

Вълшебната пръчица на психотерапията

За магията

За съжаление, магията и вълшебната пръчица на психотерапията съществуват само в представите на потенциалните клиенти. Много често хората, потърсили психотерапия, си представят, че терапевтът в рамките на една сесия /максимум две/ ще реши всичките им проблеми, ще изтрие като с гумичка негативните им мисли, ще облекчи болката им, трупана с години, в рамките на 50 минути и те ще си излязат от кабинета му като новородени – без травми, без разрушителни навици, без страхове, без гняв и отчаяние – с две думи, щастливи. Няма как да стане – психотерапията е процес, а не еднократно действие.

За участието на клиента

Плашещо често новите клиенти се учудват, когато терапевтът им каже, че ако те, самите, не положат усилия за подобряване на състоянието си, няма терапия или терапевт, който може да им помогне. А те, клиентите, си представят точно това – да стоварят цялата отговорност за подобряване на състоянието им върху плещите на терапевта. Нали за това му плащат!!! И в това убеждение има нещо дълбоко погрешно. Защото не можете да откупите отговорността за собствения си живот дори и на цената на дългогодишна терапия, камо ли на цената на една-две терапевтични сесии! Терапевтът може много да ви помогне, да ви подкрепи по пътя към изцелението, но не може да свърши цялата работа вместо вас. Поемането на отговорност за собствените действия, мисли, решения е основен признак на зрялост, а също и важно условие за успеха на терапията.

За продължителността на терапията

Защо са нужни поне 10 сесии? – Подобрението не може да се случи в рамките на 1-2 сесии, защото не може да се изгради доверие между клиент и терапевт за толкова кратко време. А без доверие между двамата терапията е обречена. Понякога става  Има още

Защитен: СОЦИАЛНА ФОБИЯ: Страхът пред въображаемия съд на другите

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Не понасям критика!

Защо е толкова трудно да останем спокойни, когато ни критикуват? Защо и най-дребната забележка може да срине самочувствието ни и да се самобичуваме емоционално дни наред? Или пък да ни докара до ярост, в която сме готови да смачкаме критикуващия ни, даже и физически, не само вербално?

В основата на бурната ни реакция спрямо критиката е, че я възприемаме като атака спрямо образа, който сме изградили за себе си през годините съзнателен живот. Дали е добър, или лош този образ, няма никакво значение, ние се хвърляме да се защитаваме  – всеки по своя си начин. Някои ще се отдръпнат и ще страдат мълчаливо, други ще се борят със зъби и нокти да докажат правотата си и да отхвърлят критиката.

Нашата самооценка, нашата представа за себе си, зависи до голяма степен от реакциите на хората около нас – положителни или отрицателни, те ни помагат да изградим себе си като личности. Защото, представете си, че сте сам/а, че сте единственият човек на тази Земя – тогава какъв сте? – Добър или лош? Умен или глупав? Красив или грозен? Мисля, че не е лесно да се отговори на този хипотетичен въпрос.

Но да оставим философията настрана и да преминем към практиката.

Какво се опитва да направи критикуващият? Има още

Предстоящо: Публична лекция-дискусия

СОЦИАЛНА ФОБИЯ:

Страхът от въображаемия съд на другите

Какво е социалната фобия – особеност на поведението, нежелани физически симптоми, ниско самочувствие, страх от критика и оценяване, стремеж към безпогрешност, сценична треска преди изпит или публична проява? – По малко от всичко или… по много от всичко изброено?

Кога и как нормалната тревожност преди контакта с непознати хора и ситуации се превръща в проблем?

Защо е толкова важно „Какво ще кажат или какво ще си помислят другите за нас“? Защо на едни хора не им пука от хорското мнение, а други не смеят да направят и крачка, преди да са обмислили всички възможни реакции на другите спрямо тях?

Какви са причините, какви са симптомите и последиците от социалната фобия? И можем ли да се преборим с неистовия страх, който ни завладява преди изпит, важен разговор, интервю за работа, преди да поканим харесвания обект на среща?

Какви са най-важните стъпки по пътя към освобождаването от доброволния затвор на изолацията и отказа от социални контакти?

Тези и още въпроси, свързани със социалната тревожност и социалната фобия ще разискваме по време на лекцията-дискусия „СОЦИАЛНА ФОБИЯ: Страхът от въображаемия съд на другите“. И ще се радвам, ако след тези два часа, прекарани заедно, станем по-малко тревожни и по-малко непознати. Заповядайте.

Водещ: Маруся Берон – гещалт психотерапевт

Място на събитието: Зала G8 – гр. София, ул. Уилям Гладстон №8

На 3 април 2018 г. от 18:30 до 20:30 ч.

Вход: 10 лева

Билети можете да закупите чрез банков превод до 26 март или в брой в деня на събитието, ако има останали свободни места.

За въпроси: GSM:  +359 887164694 или на marsyberon@gmail.com