Отхвърленият – от самоизолацията до агресията

(Лекция за травмата от отхвърлянето)

Защо отхвърлянето наранява толкова силно, какви чувства предизвиква, как травмата от отхвърляне може да ни влияе с години?
Какво означава за бебето и малкото дете да бъде отхвърлено?
Несподелената любов – първата … и всяка следваща…
Особености в поведението на отхвърления – от желанието да си невидим до порива да отмъщаваш.
Нуждата на отхвърленият непрекъснато да се доказва -работохолизъм, перфекционизъм, бърнаут.
Страхът от отхвърляне и самосбъдващите се пророчества.
Отхвърлянето като недовършен гещалт.
Работа с травмата от отхвърляне – през призмата на гещалт психологията.

Тези и още въпроси, свързани с отхвърлянето, ще разискваме на лекцията-дискусия „Отхвърленият – от самоизолацията до агресията“.Сигурна съм, че имате какво да споделите, защото няма човек, който да не се е сблъсквал с отхвърлянето по един или друг начин.

Място на събитието: Зала G8 – гр. София, ул. Уилям Гладстон №8

На 21 февруари 2018 г. от 18:30 ч.

Водещ: Маруся Берон – гещалт психотерапевт

Вход: 10 лв.

Можете да се запишете чрез формата за обратна връзка.

„Мързелът не съществува“ твърди психологът Лора Милър в статия за Psychology Today. Според нея, „Обвинението в мързел към някого е често употребявана критика, която по никакъв начин не ни помага да разберем защо той не полага нужните усилия, за да направи това, което иска, или това, което се очаква от него.“

Тоест, ние даваме оценка на някого за неговите действия (или по-често – за бездействието му) без да знаем причините, които стоят зад това негово поведение. А причините са много и едва ли можем да ги изброим изчерпателно в една статия.

Но нека помислим за няколко от тях.

1. Депресия – на физическо ниво най-честите симптоми са умора, липса на енергия, липса на апетит, болки в ставите и мускулите, усещане за физическо изтощение и отпуснатост на тялото. В глава е още по-страшно – усещане за безпомощност, безнадеждност и безсмислие на всичко, празнота, липса на мотивация, неспособност за изпитване на удоволствие и др. Такъв човек седи, лежи, гледа в една точка (или в екрана на компютъра), не прави нищо и често дори не говори. И е напълно естествено да изглежда мързелив в очите на хората с нормален тонус.
2. Страх от провал – Някои хора имат страхотни идеи и планове, но рядко ги осъществяват бързо. Отлагат, доизпипват детайли, променят първоначалната концепция, понякога се отчайват и зарязват всичко, после пак се връщат към работата си, но като цяло отстрани изглежда, че се мотаят, мързелуват, често ги наричат и безотговорни. А те просто се страхуват, че ще се провалят, че ако „нещото“, с което се занимават, не се получи перфектно, значи нищо не са направили.
3. Страх от отхвърляне/от неодобрение – Хората с такива  страхове обикновено са пасивни, ще свършат нещо, само ако ги накараш. Не поемат инициатива за нищо от страх да не сгрешат и да бъдат критикувани. А това вероятно са го научили още в детството си – „Не можеш да миеш кристалните чаши, защото може да ги счупиш.“, „Не се катери по дървото, че ще паднеш и ще се пребиеш.“, не прави това, не прави онова… След години обаче репликите са „Как може да си толкова мързелив/а?“, „Няма ли поне веднъж сам/а да решиш да свършиш нещо?“
4. Страх, че не си достатъчно добър/а, сръчен/а, талантлив/а – Ниското самочувствие, неувереността в собствените сили, умения, таланти също могат да убият мотивацията за извършването на една или друга дейност. Тези хора не са мързеливи, но почти не излизат от обичайната си рутина, предпочитат да не рискуват с нови дейности и инициативи, за да не „лъсне“ пред другите истината за тяхната „посредственост“.
5. Страх от конфликти – Много хора се притесняват, че ако дадат директен израз на раздразнението или недоволството си ще наранят другите и ще влошат отношенията си с тях. За да избегнат конфликтите, те крият дълбоко в себе си недоволството и неудовлетвореността си. А понякога ги изразяват индиректно чрез „мързел“, отказвайки да вършат обичайните си дейности или разтакавайки се по начин, който може да вбеси околните. Това поведение е познато на психотерапевтите като пасивно-агресивен начин на общуване и не е мързел, а някакво въображаемо (понякога несъзнателно) отмъщение.

Има още →

Колко е хубаво, че сме добри и разбрани хора, които се отнасят внимателно с околните и избягват разрушителните конфликти! Колко възпитани, приятни и достойни за уважение сме, щом откликваме на нуждите им и винаги се грижим за тях. И колко… колко ни се иска да им теглим една, за да ни оставят на мира!

Как се случва така, че се превърнахме в добричките изпълнители, които сбъдват чужди желания и не умеят да отказват? Защо никой не пита ние какво искаме, не се съобразява с това, че сме уморени, че ни вълнува друго, че имаме собствени мечти? Как станахме вечно усмихнати, съгласни и гневни?

Ако тръгнем по нишката на живота назад, търсейки момента, в който сме спрели да забелязваме себе си и сме се вторачили загрижено в другите, стигаме до… „Как можа да играеш толкова до късно на улицата, ще докараш майка си до инфаркт!“ или „Умрях от срам като поиска още сладкиш! Жената ще помисли, че те държим гладен!“.

Стигаме до момента, в който Има още →