Tag Archives: самочувствие

Група за себепознание чрез Гещалт терапията

Групата за себепознание, която стартира на 10 февруари 2019 г. има възможност да приеме още няколко члена. Решихме, че ако споделим преживяването с повече хора ще бъде и по-полезно, и по-забавно. Заповядайте!Поканени са всички неуспели или непосмели да дойдат на 10 февруари, добре дошли са и всички, които едва сега чуват за тази група.

Групата е мини-модел на обществото, на средата, в която всички ние живеем, работим, решаваме проблеми, радваме се и страдаме. Там, в групата, всеки ще внесе своите модели на свързване, своите силни и слаби страни, своите страхове и комплекси, своите убеждения и предубеждения. Заедно ще работим за по-доброто ни свързване с другите, за по-пълното разбиране на себе си. Ще преживяваме и осъзнаваме собствената си личност, ограниченията и потенциала си, ще откриваме корените на едно или друго поведение, което ни спъва в ежедневните ни контакти. В защитена, подкрепяща и неосъждаща среда ще работим за подобряване на социалните си умения, за отстояване на личните си граници, за освобождаване от ирационални страхове, за подобряване на самочувствието си.

Част от темите, по които ще работим:

  1. Лично пространство и граници.
  2. Даване и получаване. Можем ли да отказваме? Можем ли да поискаме помощ?
  3. Аз и другите – свързване, проблеми при свързването с другите.
  4. Доверието. Как го получаваме? На кого го даваме?
  5. Тялото. Как го усещаме? Как житейският ни опит се отразява на тялото ни? Какво говори фигурата и стойката ни за нас?
  6. Други теми, които са важни за групата.

Има още

Реклами

Отхвърленият – от самоизолацията до агресията

(Откъси от лекция-дискусия, проведена на 15.11.2018)

Как отхвърлянето или страхът от отхвърляне влияят върху поведението ни, как твърде често ежедневните ни реакции са продиктувани от стари травми. Защо Отхвърленият има толкова различни лица? – Самотен, незабележим, стеснителен, или готов да помогне на всекиго /и да угоди, ако трябва да бъдем точни/, без да мисли особено за себе си и за собствените си нужди, или пък е агресивен, предизвикателен, неприемащ „НЕ“ за отговор.

Всеки човек е различен и приема, и преживява подобни, а дори и едни и същи събития, различно. Обективната реалност не е критерий, когато става въпрос за емоции, за чувства.

Не обективните факти определят дали дадено събитие е травма, а субективното емоционално преживяване на събитието. Колкото по-изплашен и безпомощен се чувства индивидът, толкова е по-вероятно да бъде травмиран от даденото събитие.

Как ще бъде преживяна или НЕпреживяна травмата зависи от много фактори и особености на характера на травмирания, но най-вече от неговите стратегии за справяне.  Има още

БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ

Научени сме да се справяме сами с проблемите си, да се борим с трудностите и много рядко търсим помощ отвън, сякаш е срамно да признаем, че изнемогваме, че сме объркани или тъжни. Но понякога ни е нужна само една друга гледна точка, малко подкрепа и разбиране, за да излезем от омагьосания кръг, в който се въртим от седмици или от години. Ако вече сте си помислили, или някой ви е подсказал, че имате нужда от психотерапия, но не знаете точно какъв вид терапия да изберете, опитайте с гещалт психотерапията. Всеки ВТОРНИК имате възможност за  БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ от 14:00 до 18:00 часа. Промоцията е валидна до 29 декември 2018 година. Предварително записване на тел. +389887164694 или чрез формата за обратна връзка.

Маруся Берон

Когато се сравняваме…

Представете си, че още от първия училищен звънец чак до абитуриентския бал всички ние участваме повече от десетилетие в един конкурс за красота, интелект, таланти и умения. И никой не е еднакво добър във всички области, но отначало всички се стремим да бъдем перфектни във всичко.

И постепенно разбираме в какво ни бива повече, в кое – по-малко. Само че в училище вече идваме с основната си нагласа, дадена ни от семейството. Едни от нас изтъкват и се гордеят с постиженията си в тяхната добра област (или области) и говорят с половин уста за неуспехите си, а вътре в себе си съзнателно ги неглижират. Други правят точно обратното – драматизират неуспехите си, самообвиняват се (ако има и обвинение отстрани, стой та гледай!) и в същото време приемат успехите си като даденост, на която не си заслужава да се обръща внимание. Те не се радват особено на успехите си, защото са заети с вътрешното си самоизяждане, а предъвкването на несполуките в един момент им става навик (вижте гл. Навикът и гл. Неуспехите). Така те самите си лепят негативни етикети и колкото повече разнищват неуспеха в мислите си, толкова повече се засилва неувереността им в собствените им интелектуални или физически възможности.

Твърде често причината за неудовлетвореността ни от себе си се крие в сравненията, които правим между себе си и съучениците си. Още сме Има още

Защитен: СОЦИАЛНА ФОБИЯ: Страхът пред въображаемия съд на другите

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Не понасям критика!

Защо е толкова трудно да останем спокойни, когато ни критикуват? Защо и най-дребната забележка може да срине самочувствието ни и да се самобичуваме емоционално дни наред? Или пък да ни докара до ярост, в която сме готови да смачкаме критикуващия ни, даже и физически, не само вербално?

В основата на бурната ни реакция спрямо критиката е, че я възприемаме като атака спрямо образа, който сме изградили за себе си през годините съзнателен живот. Дали е добър, или лош този образ, няма никакво значение, ние се хвърляме да се защитаваме  – всеки по своя си начин. Някои ще се отдръпнат и ще страдат мълчаливо, други ще се борят със зъби и нокти да докажат правотата си и да отхвърлят критиката.

Нашата самооценка, нашата представа за себе си, зависи до голяма степен от реакциите на хората около нас – положителни или отрицателни, те ни помагат да изградим себе си като личности. Защото, представете си, че сте сам/а, че сте единственият човек на тази Земя – тогава какъв сте? – Добър или лош? Умен или глупав? Красив или грозен? Мисля, че не е лесно да се отговори на този хипотетичен въпрос.

Но да оставим философията настрана и да преминем към практиката.

Какво се опитва да направи критикуващият? Има още

Предстоящо: Публична лекция-дискусия

СОЦИАЛНА ФОБИЯ:

Страхът от въображаемия съд на другите

Какво е социалната фобия – особеност на поведението, нежелани физически симптоми, ниско самочувствие, страх от критика и оценяване, стремеж към безпогрешност, сценична треска преди изпит или публична проява? – По малко от всичко или… по много от всичко изброено?

Кога и как нормалната тревожност преди контакта с непознати хора и ситуации се превръща в проблем?

Защо е толкова важно „Какво ще кажат или какво ще си помислят другите за нас“? Защо на едни хора не им пука от хорското мнение, а други не смеят да направят и крачка, преди да са обмислили всички възможни реакции на другите спрямо тях?

Какви са причините, какви са симптомите и последиците от социалната фобия? И можем ли да се преборим с неистовия страх, който ни завладява преди изпит, важен разговор, интервю за работа, преди да поканим харесвания обект на среща?

Какви са най-важните стъпки по пътя към освобождаването от доброволния затвор на изолацията и отказа от социални контакти?

Тези и още въпроси, свързани със социалната тревожност и социалната фобия ще разискваме по време на лекцията-дискусия „СОЦИАЛНА ФОБИЯ: Страхът от въображаемия съд на другите“. И ще се радвам, ако след тези два часа, прекарани заедно, станем по-малко тревожни и по-малко непознати. Заповядайте.

Водещ: Маруся Берон – гещалт психотерапевт

Място на събитието: Зала G8 – гр. София, ул. Уилям Гладстон №8

На 3 април 2018 г. от 18:30 до 20:30 ч.

Вход: 10 лева

Билети можете да закупите чрез банков превод до 26 март или в брой в деня на събитието, ако има останали свободни места.

За въпроси: GSM:  +359 887164694 или на marsyberon@gmail.com