Tag Archives: трудности

За магията

За съжаление, магията и вълшебната пръчица на психотерапията съществуват само в представите на потенциалните клиенти. Много често хората, потърсили психотерапия, си представят, че терапевтът в рамките на една сесия /максимум две/ ще реши всичките им проблеми, ще изтрие като с гумичка негативните им мисли, ще облекчи болката им, трупана с години, в рамките на 50 минути и те ще си излязат от кабинета му като новородени – без травми, без разрушителни навици, без страхове, без гняв и отчаяние – с две думи, щастливи. Няма как да стане – психотерапията е процес, а не еднократно действие.

За участието на клиента

Плашещо често новите клиенти се учудват, когато терапевтът им каже, че ако те, самите, не положат усилия за подобряване на състоянието си, няма терапия или терапевт, който може да им помогне. А те, клиентите, си представят точно това – да стоварят цялата отговорност за подобряване на състоянието им върху плещите на терапевта. Нали за това му плащат!!! И в това убеждение има нещо дълбоко погрешно. Защото не можете да откупите отговорността за собствения си живот дори и на цената на дългогодишна терапия, камо ли на цената на една-две терапевтични сесии! Терапевтът може много да ви помогне, да ви подкрепи по пътя към изцелението, но не може да свърши цялата работа вместо вас. Поемането на отговорност за собствените действия, мисли, решения е основен признак на зрялост, а също и важно условие за успеха на терапията.

За продължителността на терапията

Защо са нужни поне 10 сесии? – Подобрението не може да се случи в рамките на 1-2 сесии, защото не може да се изгради доверие между клиент и терапевт за толкова кратко време. А без доверие между двамата терапията е обречена. Понякога става  Има още →

Как да разговаряте с гещалтист

Този текст е опит за малък речник, който да ви помогне, ако в дома ви се завъди гещалтист (или гещалтистка, което в случая не е важно). Разбира се, той може да си е бил у вас и преди да се включи в програма за обучение в гещалт психотерапия и да стане терапевт. Бъдете сигурни, от този момент общуването ви с него неизбежно и драстично ще се промени.

Първо, твърде скоро ще забележите, че във вашите разговори все по-често се прокрадва думата „контакт“. За гещалтиста това е много важна дума, с която той описва всички свои взаимодействия с околния свят във всичките му проявления: с природата, с хората, с книгите, с храната и разбира се, с вас. Може да се каже, че времето, в което просто сте разговаряли е отлетяло безвъзвратно. Вместо това, сега вие, двамата, създавате контакт. И ако вие го създавате лошо или без особен ентусиазъм, вашият гещалтист непременно ще отбележи, че вие не присъствате или че не сте включени в контакта. Не се плашете, с вас всичко е наред, вие, както и преди се намирате тук, на тази земя и никой не ви е изключвал. Това означава, че вие като събеседник или не отговаряте и не реагирате, или просто невнимателно слушате какво ви говори вашият гещалтист.

Ако гещалтистът ви каже възмутено неразбираемата фраза „Проектираш, оттегли си проекциите!“, това означава, че нещо сте си помислили за него и сте му го казали, а не сте го попитали какво той мисли по въпроса. Например, казали сте му, че е гладен и трябва да хапне, или че е настинал, или че днес е нервен. Чувайки подобни неща, гещалтистите страшно се възмущават. Е, после свикват.

Понякога вашият гещалтист с умен вид ще Има още →

Исках да напиша нещо кратко за знаците, които ни дават децата, когато нещо не е наред в техния свят, когато са тревожни и нещо ги притеснява, но не могат да го изразят с думи.

И внезапно се сетих как без да искам (а всъщност, може би несъзнателно нарочно) „ослепих“ спящата си кукла. В моето детство тези кукли току-що бяха се появили в България и беше много яко да имаш такава кукла. Сигурно бяха и скъпи, не знам.

Та както си играех кротко в малкото пространство, което ми бе отделено между гардероба и спалнята, взех че натиснах малко по-силно очите на куклата, сякаш да я накарам въобще да не ги отваря. Те обаче изведнъж пропаднаха в главата й и на мястото на очите й останаха две зловещо празни дупки. Караха ми се много, разбира се, но никой не се замисли по-дълбоко за причината  на непохватното ми действие. Но сега, от дистанция на времето и опита ми с гещалт терапията, ме прониза мисълта, че може би не съм искала да гледам как баща ми бие майка ми. Вероятно и причината твърде често да ме болят ушите в детството ми е същата – нежеланието ми да чувам викове, плач, крясъци, Има още →