Много хора в настоящата пандемична и кризисна ситуация се чувстват уморени, без енергия, изтощени, демотивирани, с недостиг на радост и удовлетвореност. Оказва се, че това състояние няма пряка връзка с количеството извършена работа. Парадоксът е само привиден. Тази умора е резултат не толкова на това какво и колко правим, а как преживяваме нещата.
За повечето от нас появата на заплахата от Ковид-19 и предприемането на извънредни мерки предизвикаха първоначална шокова реакция, последвана от активна реорганизация на работа и ежедневие. Бързо започнаха да се изграждат нови стереотипи, поставящи на изпитание нашия организъм, тяло, емоционална устойчивост. В голямата част от времето физическите ни и особено психичните ни ресурси са мобилизирани над обичайните нива. Функционираме в режим на хроничен стрес. И когато това от изключение се превърне в по-скоро постоянно състояние, то изчерпването и умората започват да ни превземат.
Тук накратко ще се спрем – без стремеж към изчерпателност – върху някои от основните фактори, допринасящи за възникването на това, което наричам пандемична умора.
Откъде идва т.нар. пандемична умора?
- Невидимият враг
Инфекцията ни дебне и ние сме нащрек: колко близо сме застанали до другите, те носят ли заплаха, ние застрашаваме ли ги, до какво се допираме, кой е седял тук преди нас и т.н. и т.н. Лутаме се в мерките, които трябва да предприемем, колебаем се за техния смисъл. Малко са опорите в реалността, които ни ориентират в намирането на точни решения.
В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУМИТЕ 
Трябва да влезете, за да коментирате.