Да пораснеш в дом, в който властва емоционално пренебрежение, взима своя дан. Когато си дете и никой не забелязва как се чувстваш или от какво имаш нужда, всъщност се учиш от скритите послания, които никой никога не казва директно, но които неминуемо ще ръководят живота ти в бъдеще.
Мълчаливи, ненарочни, обикновено невидими, тези послания пускат дълбоки корени. Докато минаваш през юношеството, те подкопават самочувствието и самопознанието, което би трябвало да изграждаш. Вече възрастен, те ти пречат да вземаш правилните решения. Когато създаваш отношения и се влюбиш, те ти пречат да се цениш високо. Когато имаш деца, тези послания ти тежат и оставят в теб объркване какво пропускаш и защо.
Единственият начин да намалиш въздействието на такива послания върху себе си е да осъзнаеш, че те са факт, да разбереш как са се вкоренили в съзнанието ти, да направиш съзнателен избор да спреш да им позволяваш да те спират и съсипват самочувствието и самооценката ти.
Защо бягаме от силните емоции?- Защото така трябва! – Наистина ли?
В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУМИТЕ 
Трябва да влезете, за да коментирате.