Синдром „Доброто момиче“

ВЪПРОС на М. А., 45г.

Не харесвам живота си! Това не е животът, който бих избрала, всъщност, не съм го и избирала. Всички важни решения взимаше майка ми. Не можах да уча това, което исках, беше свързано с доста пари, които тя не ми даде, а ги имаше. Завърших това, което тя ми избра и вече 20 години работя работа, която не харесвам, но се примирявам, нали някак трябва да се издържам. Не харесваше гаджетата ми, докато бях млада и аз ги зарязвах по нейно настояване. Все още живея при нея, въпреки че скоро навърших 45 години. При всеки опит да се изнеса тя се разболяваше, а сега вече и аз не мога да я остава – тя доста остаря, има един куп болести и не е редно да я зарежа. А и къде да отида? – нямам семейство, почти нямам и приятели вече.

Започнах и много да пия покрай нея, тя винаги е пила и мразех този нейн навик, но сега… Не мога да спя, занемарих се, напълнях, ставам агресивна на моменти. Няколко пъти бях на косъм да я ударя, знам, че не е редно, но… Тя ми съсипа живота! Мразя я и в същото време изпадам в ужас, че когато тя си отиде след някоя и друга година, аз ще остана съвсем сама – без семейство, за дете вече е късно, а и не мисля, че някога съм го искала. Сама с проваления си живот и няма да знам накъде да тръгна. Какво да направя, за да се почувствам по-добре?

ОТГОВОР:

Хващам се за последното изречение – че няма да знаете накъде да тръгнете. Напълно логично е – нали досега майка Ви е определяла посоката на живота ви, не сте се научили да взимате собствени решения. Години наред не сте поемали отговорност за живота си, не сте правили избори. И сега се чувствате като изгубено дете само при мисълта, че тя един ден ще си отиде. Това е така наречената заучена безпомощност – да не предприемате нищо, защото не знаете как, не сте сигурна дали можете, някой отвън трябва да Ви каже дали е правилно.

Не сте се отделили от майка си нито емоционално, нито физически, а сепарацията се случва още в ранното детство, когато детето започва да казва „НЕ“ на родителските наставления и да прави собствени избори. И да „плаща“ цената за грешките си.

Твърде вероятно е да сте развили и Синдрома „Доброто момиче“, а той се характеризира със следните поведения:

• Послушание – първо спрямо родителите, а в последствие и към всякакви висшестоящи и авторитети;
• Търсене на одобрение от другите, липса на реална стабилна самооценка, по-скоро самооценката е ниска;
• Липса на мнение или премълчаване на собственото мнение от страх да не предизвика конфликт;
• Прекомерно желание да помага на другите, забравяйки собствените си нужди, желание да е полезна;
• Чувство на вина, ако не успее да покрие изискванията и очакванията на другите;
• Смята, че трябва да заслужи доброто отношение на другите към нея и прави всичко възможно да им угоди;
• Прекалена самокритичност и стремеж към перфекционизъм;
• Слаби граници или липса на такива.

Това, което можете да направите на първо време е да осъзнаете, че сте отделен индивид, а не придатък на майка си и да започнете да градите собствения си живот. Да, ще има съпротива от нейна страна, може пак да се „разболее“, но се опитайте да различите истината от манипулацията.

Не е късно да започнете да се занимавате с нещо, което Ви е приятно – било като хоби или като нова работа.

Излизайте повече – с малкото Ви останали приятели и създавайте нови такива.

Накарайте се поне малко да спортувате и да ограничите алкохола.

А когато се стабилизирате и си изясните какво точно искате от живота си, изнесете се на квартира. Можете да се грижите за майка си и без да живеете в едно жилище с нея.

Ще Ви бъде трудно да осъществите сама всички промени, които Ви препоръчвам, затова е най-добре да работите с психотерапевт, който ще Ви насочва и подкрепя в пътя към промяната.

Не отлагайте, както досега, направете първата крачка още ДНЕС !!!

Маруся Берон