Когато се сравняваме…

Представете си, че още от първия училищен звънец чак до абитуриентския бал всички ние участваме повече от десетилетие в един конкурс за красота, интелект, таланти и умения. И никой не е еднакво добър във всички области, но отначало всички се стремим да бъдем перфектни във всичко.

И постепенно разбираме в какво ни бива повече, в кое – по-малко. Само че в училище вече идваме с основната си нагласа, дадена ни от семейството. Едни от нас изтъкват и се гордеят с постиженията си в тяхната добра област (или области) и говорят с половин уста за неуспехите си, а вътре в себе си съзнателно ги неглижират. Други правят точно обратното – драматизират неуспехите си, самообвиняват се (ако има и обвинение отстрани, стой та гледай!) и в същото време приемат успехите си като даденост, на която не си заслужава да се обръща внимание. Те не се радват особено на успехите си, защото са заети с вътрешното си самоизяждане, а предъвкването на несполуките в един момент им става навик (вижте гл. Навикът и гл. Неуспехите). Така те самите си лепят негативни етикети и колкото повече разнищват неуспеха в мислите си, толкова повече се засилва неувереността им в собствените им интелектуални или физически възможности.

Твърде често причината за неудовлетвореността ни от себе си се крие в сравненията, които правим между себе си и съучениците си. Още сме Има още

Advertisements

Вълшебната пръчица на психотерапията

За магията

За съжаление, магията и вълшебната пръчица на психотерапията съществуват само в представите на потенциалните клиенти. Много често хората, потърсили психотерапия, си представят, че терапевтът в рамките на една сесия /максимум две/ ще реши всичките им проблеми, ще изтрие като с гумичка негативните им мисли, ще облекчи болката им, трупана с години, в рамките на 50 минути и те ще си излязат от кабинета му като новородени – без травми, без разрушителни навици, без страхове, без гняв и отчаяние – с две думи, щастливи. Няма как да стане – психотерапията е процес, а не еднократно действие.

За участието на клиента

Плашещо често новите клиенти се учудват, когато терапевтът им каже, че ако те, самите, не положат усилия за подобряване на състоянието си, няма терапия или терапевт, който може да им помогне. А те, клиентите, си представят точно това – да стоварят цялата отговорност за подобряване на състоянието им върху плещите на терапевта. Нали за това му плащат!!! И в това убеждение има нещо дълбоко погрешно. Защото не можете да откупите отговорността за собствения си живот дори и на цената на дългогодишна терапия, камо ли на цената на една-две терапевтични сесии! Терапевтът може много да ви помогне, да ви подкрепи по пътя към изцелението, но не може да свърши цялата работа вместо вас. Поемането на отговорност за собствените действия, мисли, решения е основен признак на зрялост, а също и важно условие за успеха на терапията.

За продължителността на терапията

Защо са нужни поне 10 сесии? – Подобрението не може да се случи в рамките на 1-2 сесии, защото не може да се изгради доверие между клиент и терапевт за толкова кратко време. А без доверие между двамата терапията е обречена. Понякога става  Има още

Да вярваме ли на спомените си?

Този въпрос може да прозвучи нелогично на повечето от нас, защото е по-лесно да приемем, че не всичко помним, отколкото, че спомените ни са неточни, а понякога даже и фалшиви. Но съществуването на фалшиви спомени е факт, установен от редица учени.

Затова, когато някой ви разказва фалшивите си спомени, не бързайте да го обвинявате в лъжа – той самият не осъзнава, че това, което ви разказва не се е случило.

Според много специалисти, ние сме в състояние да запомним само нещата, които можем да облечем в думи. Което можем да приемем като силен аргумент за популярното твърдение, че имаме ясни и конкретни спомени едва след 3-годишна възраст. Всичко, което „помним“ от този период, всъщност са разказите на близките ни за дадена случка с нашето участие, разказана ни много по-късно. В този случай, дори споменът да не е фалшив, той не е лично наш, макар след години да го разказваме така, сякаш си го спомняме с пълни подробности.

Елизабет Лофтъс е американски психолог, работещ в Лос Анжелис. Тя  задълбочено се занимава с възможността човешките спомени да бъдат фалшифицирани. Лофтъс знае от първа ръка как се случва това. Нейната майка се удавя в басейн. Години по-късно психоложката е убедена от роднини, че е открила плуващото тяло. След внимателно проучване на инцидента обаче се оказва, че Има още

СОЦИАЛНА ФОБИЯ: Страхът пред въображаемия съд на другите

(Откъси от лекция-дискусия, проведена на 3.04.2018)

Какво е социална фобия? – Най-общо казано, страх от общуване с непознати.

Заложено ни е да се страхуваме от непознати хора и ситуации – инстинктът ни за оцеляване ни диктува да бъдем нащрек, когато се сблъскваме с непознатото. Ако сме прекалено доверчиви, доброволно се излагаме на опасности. Доверието трябва да бъде спечелено, то не се раздава безплатно като рекламните листовки на кръстовището. Полезно е да сме дистанцирани, резервирани до известна степен, когато се сблъскваме с непознати хора и ситуации. А с такива ситуации и хора се сблъскваме всеки ден – в повечето случаи те не са заплашителни за нас и сме свикнали да ги приемаме без особени емоции.

Представете си обаче, че се притеснявате всеки път, когато се качите в трамвая, когато влезете в магазина, когато непознат човек ви попита за улица в квартала, в който живеете, когато влезете в ресторант, за да обядвате или вечеряте, когато сте в киносалон или театър с множество непознати хора – как бихте се чувствали? – В най-добрия случай ще бъдете емоционално претоварени. И ще поискате да се изолирате колкото можете по-бързо, за колкото е възможно по-дълго време. Всъщност, това е основният стремеж на човекът, страдащ от социална фобия. Всички изброени ситуации, а и множество други, за него са плашещи, предизвикващи тревога, дори страх и каращи го да ги избягва, да се изолира, а когато все пак му се налага да влезе в тях и да ги преживее, той го прави с неимоверни усилия, с напрежение, съпътствано от редица нежелани физически симптоми – сърцебиене, задух,  Има още

Не понасям критика!

Защо е толкова трудно да останем спокойни, когато ни критикуват? Защо и най-дребната забележка може да срине самочувствието ни и да се самобичуваме емоционално дни наред? Или пък да ни докара до ярост, в която сме готови да смачкаме критикуващия ни, даже и физически, не само вербално?

В основата на бурната ни реакция спрямо критиката е, че я възприемаме като атака спрямо образа, който сме изградили за себе си през годините съзнателен живот. Дали е добър, или лош този образ, няма никакво значение, ние се хвърляме да се защитаваме  – всеки по своя си начин. Някои ще се отдръпнат и ще страдат мълчаливо, други ще се борят със зъби и нокти да докажат правотата си и да отхвърлят критиката.

Нашата самооценка, нашата представа за себе си, зависи до голяма степен от реакциите на хората около нас – положителни или отрицателни, те ни помагат да изградим себе си като личности. Защото, представете си, че сте сам/а, че сте единственият човек на тази Земя – тогава какъв сте? – Добър или лош? Умен или глупав? Красив или грозен? Мисля, че не е лесно да се отговори на този хипотетичен въпрос.

Но да оставим философията настрана и да преминем към практиката.

Какво се опитва да направи критикуващият? Има още

Предстоящо: Публична лекция-дискусия

СОЦИАЛНА ФОБИЯ:

Страхът от въображаемия съд на другите

Какво е социалната фобия – особеност на поведението, нежелани физически симптоми, ниско самочувствие, страх от критика и оценяване, стремеж към безпогрешност, сценична треска преди изпит или публична проява? – По малко от всичко или… по много от всичко изброено?

Кога и как нормалната тревожност преди контакта с непознати хора и ситуации се превръща в проблем?

Защо е толкова важно „Какво ще кажат или какво ще си помислят другите за нас“? Защо на едни хора не им пука от хорското мнение, а други не смеят да направят и крачка, преди да са обмислили всички възможни реакции на другите спрямо тях?

Какви са причините, какви са симптомите и последиците от социалната фобия? И можем ли да се преборим с неистовия страх, който ни завладява преди изпит, важен разговор, интервю за работа, преди да поканим харесвания обект на среща?

Какви са най-важните стъпки по пътя към освобождаването от доброволния затвор на изолацията и отказа от социални контакти?

Тези и още въпроси, свързани със социалната тревожност и социалната фобия ще разискваме по време на лекцията-дискусия „СОЦИАЛНА ФОБИЯ: Страхът от въображаемия съд на другите“. И ще се радвам, ако след тези два часа, прекарани заедно, станем по-малко тревожни и по-малко непознати. Заповядайте.

Водещ: Маруся Берон – гещалт психотерапевт

Място на събитието: Зала G8 – гр. София, ул. Уилям Гладстон №8

На 3 април 2018 г. от 18:30 до 20:30 ч.

Вход: 10 лева

Билети можете да закупите чрез банков превод до 26 март или в брой в деня на събитието, ако има останали свободни места.

За въпроси: GSM:  +359 887164694 или на marsyberon@gmail.com

Бъръс Скинър и „Суеверието на гълъба“

През 1947-ма година, американският поведенчески психолог Бъръс Скинър провежда експеримент с гълъби, който завинаги ще остане в историята на психологията. Ето в какво се състои той:

Няколко пъти на ден, по различно време на гълъбите автоматично бива предоставена храна, без от тях да се изисква да правят каквото и да било, за да я получат. Скинър забелязва, че това моделира поведението им по индивидуален начин. Ако в моментите, в които гълъбът получавал порция храна, той е развявал крилата си, то птицата развива суеверие и започва да мисли, че размахването на крилата е поведението, което му предоставя храна. Ако гълъбът е извърнал глава надясно в моментите, в които му се предоставя храна, то той започва да асоциира това си поведение с получаването на храна.

Един от гълъбите на Скинър дори започва да смята, че ако се завърти два пъти по посока на часовниковата стрелка в клетката си, той ще получи своята порция. Експериментът бива повторен и с други видове животни и винаги води до развиването на суеверие. Това поведение е още по-очевидно при хората. И въпреки интелигентността и способността си да разберем как се случват нещата, то все пак голяма част от нас продължават да бъдат неволно поведенчески моделирани по същия този начин. Благодарение на факта, че сме социални същества, при нас суеверията биват предавани от човек на човек. Всяка затворена група хора развива свои собствени суеверия, които често Има още