Да вярваме ли на спомените си?

Този въпрос може да прозвучи нелогично на повечето от нас, защото е по-лесно да приемем, че не всичко помним, отколкото, че спомените ни са неточни, а понякога даже и фалшиви. Но съществуването на фалшиви спомени е факт, установен от редица учени.

Затова, когато някой ви разказва фалшивите си спомени, не бързайте да го обвинявате в лъжа – той самият не осъзнава, че това, което ви разказва не се е случило.

Според много специалисти, ние сме в състояние да запомним само нещата, които можем да облечем в думи. Което можем да приемем като силен аргумент за популярното твърдение, че имаме ясни и конкретни спомени едва след 3-годишна възраст. Всичко, което „помним“ от този период, всъщност са разказите на близките ни за дадена случка с нашето участие, разказана ни много по-късно. В този случай, дори споменът да не е фалшив, той не е лично наш, макар след години да го разказваме така, сякаш си го спомняме с пълни подробности.

Елизабет Лофтъс е американски психолог, работещ в Лос Анжелис. Тя  задълбочено се занимава с възможността човешките спомени да бъдат фалшифицирани. Лофтъс знае от първа ръка как се случва това. Нейната майка се удавя в басейн. Години по-късно психоложката е убедена от роднини, че е открила плуващото тяло. След внимателно проучване на инцидента обаче се оказва, че Има още

Advertisements

Защитен: СОЦИАЛНА ФОБИЯ: Страхът пред въображаемия съд на другите

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Не понасям критика!

Защо е толкова трудно да останем спокойни, когато ни критикуват? Защо и най-дребната забележка може да срине самочувствието ни и да се самобичуваме емоционално дни наред? Или пък да ни докара до ярост, в която сме готови да смачкаме критикуващия ни, даже и физически, не само вербално?

В основата на бурната ни реакция спрямо критиката е, че я възприемаме като атака спрямо образа, който сме изградили за себе си през годините съзнателен живот. Дали е добър, или лош този образ, няма никакво значение, ние се хвърляме да се защитаваме  – всеки по своя си начин. Някои ще се отдръпнат и ще страдат мълчаливо, други ще се борят със зъби и нокти да докажат правотата си и да отхвърлят критиката.

Нашата самооценка, нашата представа за себе си, зависи до голяма степен от реакциите на хората около нас – положителни или отрицателни, те ни помагат да изградим себе си като личности. Защото, представете си, че сте сам/а, че сте единственият човек на тази Земя – тогава какъв сте? – Добър или лош? Умен или глупав? Красив или грозен? Мисля, че не е лесно да се отговори на този хипотетичен въпрос.

Но да оставим философията настрана и да преминем към практиката.

Какво се опитва да направи критикуващият? Има още

Предстоящо: Публична лекция-дискусия

СОЦИАЛНА ФОБИЯ:

Страхът от въображаемия съд на другите

Какво е социалната фобия – особеност на поведението, нежелани физически симптоми, ниско самочувствие, страх от критика и оценяване, стремеж към безпогрешност, сценична треска преди изпит или публична проява? – По малко от всичко или… по много от всичко изброено?

Кога и как нормалната тревожност преди контакта с непознати хора и ситуации се превръща в проблем?

Защо е толкова важно „Какво ще кажат или какво ще си помислят другите за нас“? Защо на едни хора не им пука от хорското мнение, а други не смеят да направят и крачка, преди да са обмислили всички възможни реакции на другите спрямо тях?

Какви са причините, какви са симптомите и последиците от социалната фобия? И можем ли да се преборим с неистовия страх, който ни завладява преди изпит, важен разговор, интервю за работа, преди да поканим харесвания обект на среща?

Какви са най-важните стъпки по пътя към освобождаването от доброволния затвор на изолацията и отказа от социални контакти?

Тези и още въпроси, свързани със социалната тревожност и социалната фобия ще разискваме по време на лекцията-дискусия „СОЦИАЛНА ФОБИЯ: Страхът от въображаемия съд на другите“. И ще се радвам, ако след тези два часа, прекарани заедно, станем по-малко тревожни и по-малко непознати. Заповядайте.

Водещ: Маруся Берон – гещалт психотерапевт

Място на събитието: Зала G8 – гр. София, ул. Уилям Гладстон №8

На 3 април 2018 г. от 18:30 до 20:30 ч.

Вход: 10 лева

Билети можете да закупите чрез банков превод до 26 март или в брой в деня на събитието, ако има останали свободни места.

За въпроси: GSM:  +359 887164694 или на marsyberon@gmail.com

Бъръс Скинър и „Суеверието на гълъба“

През 1947-ма година, американският поведенчески психолог Бъръс Скинър провежда експеримент с гълъби, който завинаги ще остане в историята на психологията. Ето в какво се състои той:

Няколко пъти на ден, по различно време на гълъбите автоматично бива предоставена храна, без от тях да се изисква да правят каквото и да било, за да я получат. Скинър забелязва, че това моделира поведението им по индивидуален начин. Ако в моментите, в които гълъбът получавал порция храна, той е развявал крилата си, то птицата развива суеверие и започва да мисли, че размахването на крилата е поведението, което му предоставя храна. Ако гълъбът е извърнал глава надясно в моментите, в които му се предоставя храна, то той започва да асоциира това си поведение с получаването на храна.

Един от гълъбите на Скинър дори започва да смята, че ако се завърти два пъти по посока на часовниковата стрелка в клетката си, той ще получи своята порция. Експериментът бива повторен и с други видове животни и винаги води до развиването на суеверие. Това поведение е още по-очевидно при хората. И въпреки интелигентността и способността си да разберем как се случват нещата, то все пак голяма част от нас продължават да бъдат неволно поведенчески моделирани по същия този начин. Благодарение на факта, че сме социални същества, при нас суеверията биват предавани от човек на човек. Всяка затворена група хора развива свои собствени суеверия, които често Има още

Защитен: Отхвърленият – от самоизолацията до агресията

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Предстоящо – публична лекция

Отхвърленият – от самоизолацията до агресията

(Лекция за травмата от отхвърлянето)

Защо отхвърлянето наранява толкова силно, какви чувства предизвиква, как травмата от отхвърляне може да ни влияе с години?
Какво означава за бебето и малкото дете да бъде отхвърлено?
Несподелената любов – първата … и всяка следваща…
Особености в поведението на отхвърления – от желанието да си невидим до порива да отмъщаваш.
Нуждата на отхвърленият непрекъснато да се доказва -работохолизъм, перфекционизъм, бърнаут.
Страхът от отхвърляне и самосбъдващите се пророчества.
Отхвърлянето като недовършен гещалт.
Работа с травмата от отхвърляне – през призмата на гещалт психологията.

Тези и още въпроси, свързани с отхвърлянето, ще разискваме на лекцията-дискусия „Отхвърленият – от самоизолацията до агресията“.Сигурна съм, че имате какво да споделите, защото няма човек, който да не се е сблъсквал с отхвърлянето по един или друг начин.

Място на събитието: Зала G8 – гр. София, ул. Уилям Гладстон №8

На 21 февруари 2018 г. от 18:30 ч.

Водещ: Маруся Берон – гещалт психотерапевт

Вход: 10 лв.

Можете да се запишете чрез формата за обратна връзка.