Защо отлагаме?

Началото на годината е времето, в което си обещаваме промяна, често – в няколко области. Сякаш 1 януари e по-различен ден от 31 декември. Може би сме привлечени от символиката за край на нещо старо и начало на новото. Но какво се случва след две седмици или месец с новогодишните обещания?

Малцина са тези, които успяват още от първия ден на новата година да започнат с промените, повечето ги отлагаме за след Ивановден, а най добре – от следващия понеделник. Или от по-следващия, а тук изборът е голям – имаме още поне 50 понеделници.

Защо отлагаме? И какво най-често отлагаме?

Отговорът на втория въпрос е по-лесен – най-често отлагаме неприятните и трудните неща.

Няколко от причините за отлагането:

  • Защото „нещото“, което трябва да свършим, ни е неприятно,
  • Защото си мислим, че имаме още много време, за да го свършим,
  • Защото се страхуваме, че няма да успеем да го свършим добре, а се боим от критики,
  • чакаме вдъхновението,
  • не искаме да го свършим, но сме поели ангажимент,
  • притеснява ни неизвестността, свързана с извършването му.

Зад всички тези, сравнително ясни причини, се крият по-важните, за които ни е трудно да си признаем дори пред себе си:

  • Нерешителност,
  • страх от провал,
  • стремеж към перфекционизъм,
  • пристрастеност към одобрението.

Новогодишните обещания или заричанията „от понеделник“ имат един общ недостатък и това е недостатъчната мотивация. Защото ако искаш да промениш нещо в навиците си, в живота си като цяло, можеш да го направиш още днес. Можеш да започнеш промяната във всеки един момент от живота си, ако наистина я искаш и си мотивиран да я направиш.

Решението

Решението за справяне с отлагането е строго индивидуално и различно за всеки човек. Ето няколко идеи, които може би ще ви помогнат да стигнете до причините за отлагането и ще ви улеснят в справянето с проблема.

  • Всеки ден да свършваме по едно дълго отложено нещо – по този начин ще освободим енергия за новите неща,
  • Задаваме си въпроси „Защо?“, докато стигнем до истинската причина на отлагането,
  • Не обещаваме на себе си и на другите неща, които ще ни е трудно да изпълним, и даже предварително знаем, че ще ги отлагаме безкрайно.
  • Добре е да си направим списък с отложените неща и да видим причините, поради които сме се заели с тях, да преценим дали тези причини все още са валидни, а ако не са – просто да зачеркнем даденото нещо.
  • Да видим дали причините за отлагането на различни неща се повтарят и да работим върху тях, ако е така.
  • Промяна в плановете – много хора си правят списък със задачи за деня, седмицата или месеца. Съответно в края на деня се вижда, че едва половината от задачите са свършени и човек се чувства неудовлетворен. Ако плановете ви са по-реалистични, ще има по-малко отложени неща.
  • Нещата, които сме искали да свършим, но сме отложили, може вече да не са актуални за нас, защо тогава продължаваме да ги мислим – открийте причините да продължавате да ги влачите.
  • И да придобием навик да не отлагаме нещата, които са свързани с краен срок – дори и да ги свършим предварително, не е фатално, ще си освободим време за други неща.

От гледна точка на гещалт психотерапията всяко отложено нещо е недовършен гещалт, който отнема от енергията ни за други  начинания. Защото присъства в мислите ни, дърпа ни назад, пречи ни по неуловим начин и ни напомня за себе си… докато не го свършим.

Маруся Берон

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.