Тази странна дума „гещалт“…

Ако досега не сте чували за гещалт терапия и гещалт психология, съставката „гещалт“ в тях ще отпрати мисълта ви в сферата на фантазиите и догадките. Или в сферата на модни, с недоказани последствия духовни практики и методи за себепознание. Затова е редно представянето на Гещалт терапията да започне с дефинирането на тази странна думичка.

„Гещалт“ е немска дума, означаваща „форма“ или „фигура“ и се използва за дефиниране на понятието за „цялостност“, разбирано като тоталност, цялост в смисъла на поредица от „форми“, които образуват сложно структурирано „цяло“.

И още:
– Гещалтът е цялостна структура на полето на взаимодействието между околната среда и човека – която обхваща времето между появата на някаква нужда и нейното удовлетворение.
– Гещалт се формира, когато човек има някаква потребност – и за да бъде тя задоволена, се появява контакт с външния свят.
– Гещалтът има начало и край. Той възниква, независимо от нашата воля, в момента на поява на потребност или желание – и приключва, когато те бъдат задоволени.
– Възникването и удовлетворяването на потребностите се разглежда като процес на възникване и завършване на гещалта. Всяка потребност се стреми към своето удовлетворение и завършване и ако това не стане, се нарушава целият процес на образуване на нови потребности, тъй като неудовлетворената потребност или незавършеният гещалт отнема енергия от организма, стремейки се отново и отново да бъде завършен.

Неизчерпателно описание на Гещалт терапията

Гещалт терапията се заражда в клиничната дейност на Фриц Пърлс в началото на 40-те години на ХХ век. Пърлс разглежда човека като единен организъм, интегриращ психичните, физическите, емоционалните и сетивни процеси, изразявани в настоящия момент. Тя е екзистенциален и феноменологичен подход, подчертаващ принципите на центрираното върху настоящия момент възприятие и непосредствения опит.

Гещалт терапията е неаналитична и неинтерпретативна. Тя насърчава клиента да открие собствен смисъл, да поставя собствени цели и да прави собствени избори. Според нея емоционалните разстройства се причиняват главно от:
• „трябва“ като нагласа към живота;
• обсебеност от мисли вместо от действия;
• отказ да се живее в настоящето и концентриране върху миналото или бъдещето;
• реформиране на себе си или другите вместо приемане на себе си такъв, какъвто си;
• отказ да се поеме отговорност за собствените решения.

Главните техники на гещалт терапията са: подпомагане на клиентите да съзнават напълно чувствата си тук и сега — да осъзнават повече процеса, отколкото съдържанието на живота; да се показва на клиентите как да отхвърлят когнитивните интерпретации и обяснение на трудностите си; дишане и работа с тялото; подпомагане на клиентите да постигат интеграция, тоест идентификация с всички свои жизнени функции и приемане на всички по-рано отчуждени части от себе си.

Гещалт терапията акцентира върху работата „тук и сега”, тоест фокусът е върху актуалния процес, върху онова, което се случва в този момент между клиент и терапевт. В същото време този процес включва в себе си и минало, и бъдеще, доколкото те влияят върху настоящето.
В терапевтичната работа е важна актуалната нужда на клиента (фигура) – онова, което той съзнателно или не, е поставил като приоритет в живота си. Всичко друго остава в периферията (фон).

Как работи гещалт терапията?

Целта на гещалт терапията е да помогне на човека да стигне до самия себе си и да открие своята истинска същност. Стремежът към индивидуалност, цялостност, към собствената неповторимост и уникалност на личността е главната особеност на гещалт терапията, която я отличава от другите психотерапевтични направления.

Гещалт терапията дава възможност човек да се отклони от социално-нормираните и социално-контролируемите чувства, да се откаже от стереотипите и клишетата и да открие нов опит. Основната задача на гещалт терапевта е в това да откъсне клиента от обичайната жизнена позиция, която му позволява да се скрие от реалността, да му помогне да види многообразието от избори в живота, за да стане свободен и отговорен за живота си. В гещалт терапията думата “трябва” не съществува, тя се заменя от “искам”, като под думата “искам” в гещалт терапията се разбира осъзнаване на действието като принадлежащо на индивида, а не индуцирано отвън.

Гещалт терапията е безоценъчна, нетълкуваща, неанализираща. Общуването клиент-терапевт в тази терапия е хоризонтално (среща на човек с човека), а не вертикално (йерархично, в което единият човек е на по-висока позиция от другия). В терапевтичната сесия са важни телесните усещания и емоции – както на клиента, така и на терапевта, тъй като те, ДВАМАТА, създават полето, в което си взаимодействат. А полето често говори повече за проблема на клиента, отколкото той/тя може да го опише с думи.

Може да се каже, че гещалт терапията е терапия на връзката между Индивида и Средата. Мястото, където индивидът се среща с околната среда, в гещалт терапията се нарича “граница на контакта”. И именно там, на граница на контакта, се случват нарушенията във взаимодействието между тях, а те от своя страна водят до образуването на недовършени и фиксирани гещалти, които пречат на индивида да използва целия си потенциал за развитие и да взаимодейства пълноценно със средата.

Маруся Берон

За консултации и индивидуални сесии можете да се свържете с мен и чрез формата за обратна връзка.