Да, има такова явление. Според различни статистики следпразничната депресия засяга до около 35% от хората и минава за една-две седмици. С две думи, спокойно, само за единици от следпразнично депресираните ТЯ се оказва фатална. На трети януари само в Пловдив и областта са се самообесили трима души, а вчера /8 януари/ жена от Казанлък седна на релсите пред идващия влак /за последен път/.
Никой не говори обаче за следпразничната агресия, а тя е другият полюс на депресията и също взима жертви. Вчера посред бял ден бе застрелян в София голям /според медиите/ бизнесмен, днес стана ясно, че мъж от Силистренско е убил жена си по особено жесток начин. А Росен Ангелов съвсем „празнично“ затри 6-членно семейство плюс кучето им в Нови Искър, а онзи ден, вече следпразнично, приключи и със себе си.
Излишно е да споменавам, че за самотните хора следпразничната депресия започва още с наближаването на празниците. Когато си сам и без перспектива за бъдещето, празниците не ти носят радост, а болка и тъга. И иначе ти е криво, но някак си креташ през делниците. Но по празниците… обикновено правим равносметки за миналото и планове за бъдещето. И когато се окажем под чертата – на желаното и постигнатото, когато смисълът на живота се е утаил в ежедневната рутина, когато мечтите са деградирали до стремеж за оцеляване или /в по-добрия случай/ за материално благополучие, последната крачка към разчистване на сметките със света и със себе си става твърде възможна…, а и по празниците сякаш придобива някакъв странен ореол…
И няма как да ни помогнат съветите от медиите и интернет за справяне със следпразничната депресия: да спим повече, да ядем плодове и зеленчуци след празниците, да се разхождаме на чист въздух или да се потим във фитнеса – за да изкараме токсините от празничното преяждане и препиване. Няма как, защото душата ни боли, тя е отровена. И то – отдавна. Не само по празниците и след тях.
Мисля си, че основната причина около 35% от населението да са засегнати от следпразничната депресия е, че те и през останалото време са склонни към депресия, но се борят с нея някак си, доколкото могат. И близките им никак не им помагат, казвайки им: „Стегни се, прояви малко воля и ще се справиш.“ и други подобни „ободряващи“ реплики. Или като направо ги обявяват за мързеливи, егоисти, незаинтересовани към близките си, безотговорни.
А те страдат… И имат нужда от помощ във всичките 365 дни в годината. Защото депресията е болест. Не глезотия, не мързел, не егоизъм. И не е собствен избор.
Маруся Берон
В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУМИТЕ 
Трябва да влезете, за да коментирате.