Когато не можете да се зарадвате на успеха си…

Ако често ви се случва дори и след безспорен успех да търсите малките си пропуски и несъвършенства в работата си; ако приемате похвалите като любезност, а не като искрена оценка; ако отдавате успеха си на късмет и стечение на обстоятелствата; ако го омаловажавате, казвайки на себе си, пък и на всеослушание, че „всеки би могъл да се справи със задачата не по-зле от вас“; ако се страхувате, че в очите на другите изглеждате по-компетентен, отколкото сте и треперите от страх, че всеки момент истината за вашата некадърност ще лъсне … значи страдате от „синдрома на самозванеца“*

Редица изследователи смятат, че той е типичен за богатите и известни хора, че се среща най-често при успешните мениджъри и като цяло при  ориентираните към кариерата, амбициозни личности. На практика обаче е много по-разпространен. Синдромът на самозванеца е феномен, който прави страдащите от него неспособни да оценят личните си постижения, въпреки очевидните доказателства за стойността им. Засегнатите от него се чувстват като измамници и се страхуват да не бъдат разкрити. Те омаловажават труда си и приписват успеха си на всичко друго, но не и на собствените си умения.

Какви са причините?

  • Силна самокритичност и стремеж към съвършенство – перфекционизъм,
  • Несигурност и ниска самооценка,
  • Погрешно вярване, че големите успехи се постигат само и единствено с тежък, почти непосилен труд,
  • Страх от бъдещ провал поради повишените очаквания след настоящия ви успех,
  • Дълбоко вкоренено усещане, че не заслужавате високата оценка на усилията и постиженията си.

Как да се освободите от синдрома?

  • Започнете с осъзнаването на причините, които ви карат да подценявате успеха си и да не можете да изживеете пълноценно радостта си от него.
  • Приемете себе си такива, каквито сте. Не е нужно да се сравнявате с другите, за да се чувствате добре или зле, в зависимост от мястото в класацията, което сте си отредили.
  • Опитайте се да живеете в сегашния момент – насладете се на успеха си, без да мислите дали можете да го повторите, или следващия път ще се провалите.
  • Работете за повишаване на самооценката си.
  • Разрешете си да грешите понякога и не се самонаказвайте за дребните си пропуски.

И не се паникьосвайте, ако откриете, че страдате от синдрома на самозванеца – това не е болестно състояние, а особеност на характера. Не е доживотна присъда, можете да се освободите от него, или поне да намалите влиянието му като поработите върху самочувствието си и някои ограничаващи ви убеждения.

Маруся Берон

* Това психологическо понятие е въведено през 1978 година от клиничните психолози Pauline R. Clance и Suzanne A. Imes.

 

За консултации и индивидуални сесии можете да се свържете с мен и чрез формата за обратна връзка.

Реклами

Коментарите са изключени.