В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУМИТЕ

За магията

За съжаление, магията и вълшебната пръчица на психотерапията съществуват само в представите на потенциалните клиенти. Много често хората, потърсили психотерапия, си представят, че терапевтът в рамките на една сесия /максимум две/ ще реши всичките им проблеми, ще изтрие като с гумичка негативните им мисли, ще облекчи болката им, трупана с години, в рамките на 50 минути и те ще си излязат от кабинета му като новородени – без травми, без разрушителни навици, без страхове, без гняв и отчаяние – с две думи, щастливи. Няма как да стане – психотерапията е процес, а не еднократно действие.

За участието на клиента

Плашещо често новите клиенти се учудват, когато терапевтът им каже, че ако те, самите, не положат усилия за подобряване на състоянието си, няма терапия или терапевт, който може да им помогне. А те, клиентите, си представят точно това – да стоварят цялата отговорност за подобряване на състоянието им върху плещите на терапевта. Нали за това му плащат!!! И в това убеждение има нещо дълбоко погрешно. Защото не можете да откупите отговорността за собствения си живот дори и на цената на дългогодишна терапия, камо ли на цената на една-две терапевтични сесии! Терапевтът може много да ви помогне, да ви подкрепи по пътя към изцелението, но не може да свърши цялата работа вместо вас. Поемането на отговорност за собствените действия, мисли, решения е основен признак на зрялост, а също и важно условие за успеха на терапията.

За продължителността на терапията

Защо са нужни поне 10 сесии? – Подобрението не може да се случи в рамките на 1-2 сесии, защото не може да се изгради доверие между клиент и терапевт за толкова кратко време. А без доверие между двамата терапията е обречена. Понякога става  Има още →

Не казвайте на депресирания „да се стегне“, „да се вземе в ръце“, не апелирайте  към волята  му за справяне със състоянието му. Защото нея – ВОЛЯТА – просто я няма, нейната липса е един от най-характерните симптоми на депресията.

Ето какво казва Пиер Дако в своята книга „Фантастичните промени на модерната психология“:

В състояние на депресия способността за действие е силно намалена. Депресираният забавя движенията си, за да пести жизнена енергия. Оплаква се от умора и безсъние. Често отслабва. Храносмилателните му функции са нарушени. Може да започне да трепери от умора, да получи отслабване на зрението, сърдечни смущения и др.

Депресията автоматично предизвиква затруднение в действията, тъй като тя всъщност означава неспособност за действие. Енергията вече не е достатъчна, за да се изпълнят с лекота дори най-нормални дейности. За потиснатия и най-лекият труд е равносилен на повдигане на планини.

Следователно е нормално депресираният да избягва обстоятелствата, изискващи действие, след като Има още →

„Мързелът не съществува“ твърди психологът Лора Милър в статия за Psychology Today. Според нея, „Обвинението в мързел към някого е често употребявана критика, която по никакъв начин не ни помага да разберем защо той не полага нужните усилия, за да направи това, което иска, или това, което се очаква от него.“

Тоест, ние даваме оценка на някого за неговите действия (или по-често – за бездействието му) без да знаем причините, които стоят зад това негово поведение. А причините са много и едва ли можем да ги изброим изчерпателно в една статия.

Но нека помислим за няколко от тях.

1. Депресия – на физическо ниво най-честите симптоми са умора, липса на енергия, липса на апетит, болки в ставите и мускулите, усещане за физическо изтощение и отпуснатост на тялото. В глава е още по-страшно – усещане за безпомощност, безнадеждност и безсмислие на всичко, празнота, липса на мотивация, неспособност за изпитване на удоволствие и др. Такъв човек седи, лежи, гледа в една точка (или в екрана на компютъра), не прави нищо и често дори не говори. И е напълно естествено да изглежда мързелив в очите на хората с нормален тонус.
2. Страх от провал – Някои хора имат страхотни идеи и планове, но рядко ги осъществяват бързо. Отлагат, доизпипват детайли, променят първоначалната концепция, понякога се отчайват и зарязват всичко, после пак се връщат към работата си, но като цяло отстрани изглежда, че се мотаят, мързелуват, често ги наричат и безотговорни. А те просто се страхуват, че ще се провалят, че ако „нещото“, с което се занимават, не се получи перфектно, значи нищо не са направили.
3. Страх от отхвърляне/от неодобрение – Хората с такива  страхове обикновено са пасивни, ще свършат нещо, само ако ги накараш. Не поемат инициатива за нищо от страх да не сгрешат и да бъдат критикувани. А това вероятно са го научили още в детството си – „Не можеш да миеш кристалните чаши, защото може да ги счупиш.“, „Не се катери по дървото, че ще паднеш и ще се пребиеш.“, не прави това, не прави онова… След години обаче репликите са „Как може да си толкова мързелив/а?“, „Няма ли поне веднъж сам/а да решиш да свършиш нещо?“
4. Страх, че не си достатъчно добър/а, сръчен/а, талантлив/а – Ниското самочувствие, неувереността в собствените сили, умения, таланти също могат да убият мотивацията за извършването на една или друга дейност. Тези хора не са мързеливи, но почти не излизат от обичайната си рутина, предпочитат да не рискуват с нови дейности и инициативи, за да не „лъсне“ пред другите истината за тяхната „посредственост“.
5. Страх от конфликти – Много хора се притесняват, че ако дадат директен израз на раздразнението или недоволството си ще наранят другите и ще влошат отношенията си с тях. За да избегнат конфликтите, те крият дълбоко в себе си недоволството и неудовлетвореността си. А понякога ги изразяват индиректно чрез „мързел“, отказвайки да вършат обичайните си дейности или разтакавайки се по начин, който може да вбеси околните. Това поведение е познато на психотерапевтите като пасивно-агресивен начин на общуване и не е мързел, а някакво въображаемо (понякога несъзнателно) отмъщение.

Има още →