Да, има такова явление. Според различни статистики следпразничната депресия засяга до около 35% от хората и минава за една-две седмици. С две думи, спокойно, само за единици от следпразнично депресираните ТЯ се оказва фатална. На трети януари само в Пловдив и областта са се самообесили трима души, а вчера /8 януари/ жена от Казанлък седна на релсите пред идващия влак /за последен път/.

Никой не говори обаче за следпразничната агресия, а тя е другият полюс на депресията и също взима жертви. Вчера посред бял ден бе застрелян в София голям /според медиите/ бизнесмен, днес стана ясно, че мъж от Силистренско е убил жена си по особено жесток начин. А Росен Ангелов съвсем „празнично“ затри 6-членно семейство плюс кучето им в Нови Искър, а онзи ден, вече следпразнично, приключи и със себе си.

Излишно е да споменавам, че за самотните хора следпразничната депресия започва още с наближаването на празниците. Когато си сам и без перспектива за бъдещето, празниците не ти носят радост, а болка и тъга. И иначе ти е криво, но някак си креташ през делниците. Но по празниците… Има още →

Как да разговаряте с гещалтист

Този текст е опит за малък речник, който да ви помогне, ако в дома ви се завъди гещалтист (или гещалтистка, което в случая не е важно). Разбира се, той може да си е бил у вас и преди да се включи в програма за обучение в гещалт психотерапия и да стане терапевт. Бъдете сигурни, от този момент общуването ви с него неизбежно и драстично ще се промени.

Първо, твърде скоро ще забележите, че във вашите разговори все по-често се прокрадва думата „контакт“. За гещалтиста това е много важна дума, с която той описва всички свои взаимодействия с околния свят във всичките му проявления: с природата, с хората, с книгите, с храната и разбира се, с вас. Може да се каже, че времето, в което просто сте разговаряли е отлетяло безвъзвратно. Вместо това, сега вие, двамата, създавате контакт. И ако вие го създавате лошо или без особен ентусиазъм, вашият гещалтист непременно ще отбележи, че вие не присъствате или че не сте включени в контакта. Не се плашете, с вас всичко е наред, вие, както и преди се намирате тук, на тази земя и никой не ви е изключвал. Това означава, че вие като събеседник или не отговаряте и не реагирате, или просто невнимателно слушате какво ви говори вашият гещалтист.

Ако гещалтистът ви каже възмутено неразбираемата фраза „Проектираш, оттегли си проекциите!“, това означава, че нещо сте си помислили за него и сте му го казали, а не сте го попитали какво той мисли по въпроса. Например, казали сте му, че е гладен и трябва да хапне, или че е настинал, или че днес е нервен. Чувайки подобни неща, гещалтистите страшно се възмущават. Е, после свикват.

Понякога вашият гещалтист с умен вид ще Има още →

Колко е хубаво, че сме добри и разбрани хора, които се отнасят внимателно с околните и избягват разрушителните конфликти! Колко възпитани, приятни и достойни за уважение сме, щом откликваме на нуждите им и винаги се грижим за тях. И колко… колко ни се иска да им теглим една, за да ни оставят на мира!

Как се случва така, че се превърнахме в добричките изпълнители, които сбъдват чужди желания и не умеят да отказват? Защо никой не пита ние какво искаме, не се съобразява с това, че сме уморени, че ни вълнува друго, че имаме собствени мечти? Как станахме вечно усмихнати, съгласни и гневни?

Ако тръгнем по нишката на живота назад, търсейки момента, в който сме спрели да забелязваме себе си и сме се вторачили загрижено в другите, стигаме до… „Как можа да играеш толкова до късно на улицата, ще докараш майка си до инфаркт!“ или „Умрях от срам като поиска още сладкиш! Жената ще помисли, че те държим гладен!“.

Стигаме до момента, в който Има още →

Силните жени. Те никога не молят за помощ, не се оплакват, справят се с всичко сами – съвсем по желание. Въпреки че често си мислят, че обстоятелствата са ги принудили да поемат ролята на организатор, регулатор и коректив във всички житейски ситуации – в собственото си семейство, в рода, в приятелския и служебния си кръг. Често са преуморени – и физически, и емоционално, но никога не го признават. А още по-често страдат, че усилията им не са признати, оценени или поне забелязани от тези, към които са насочени.

Спасителките се превръщат в жертви. На собствения си стремеж да контролират всичко и всички около себе си, да бъдат не само нужни, но и незаменими, да се чувстват независими от другите (нали всичко си могат сами!), но колко е измамно това чувство… Ако не им се „налага“ да се грижат за другите и да доказват значимостта си пред тях, какво ли биха правили със собствения си живот? Силните жени твърде често не знаят.

Няколко от причините, които Има още →

Исках да напиша нещо кратко за знаците, които ни дават децата, когато нещо не е наред в техния свят, когато са тревожни и нещо ги притеснява, но не могат да го изразят с думи.

И внезапно се сетих как без да искам (а всъщност, може би несъзнателно нарочно) „ослепих“ спящата си кукла. В моето детство тези кукли току-що бяха се появили в България и беше много яко да имаш такава кукла. Сигурно бяха и скъпи, не знам.

Та както си играех кротко в малкото пространство, което ми бе отделено между гардероба и спалнята, взех че натиснах малко по-силно очите на куклата, сякаш да я накарам въобще да не ги отваря. Те обаче изведнъж пропаднаха в главата й и на мястото на очите й останаха две зловещо празни дупки. Караха ми се много, разбира се, но никой не се замисли по-дълбоко за причината  на непохватното ми действие. Но сега, от дистанция на времето и опита ми с гещалт терапията, ме прониза мисълта, че може би не съм искала да гледам как баща ми бие майка ми. Вероятно и причината твърде често да ме болят ушите в детството ми е същата – нежеланието ми да чувам викове, плач, крясъци, Има още →